06.05.2023г. /написано на 09.05.2023г/
През деня бяхме на панаир в Кв., качих се на гондолата, направо ми се обърнаха червата. Не знам как не пищях като момиченце. А имаше едно дете, което от качването до слизането /цели 7/8мин/ не спря да крещи. Не бях виждала някой да пищи толкова много.
Вечерта така се обърнаха нещата, че трябваше да отидем с друга кола и друг шофьор от уговорения. А този и шофьор не мога да го нарека, убиец скапан. Тъпата путка вдигна 200 и буквално изминахме разстояние, което нормално се взима за 15/17мин, за 8мин. Което е нереално бързо. До сега си мислех, че само по филмите има идиоти, които карат с такива скорости и те дори са по магистрали или някви по прави пътища. Тоя безмозъчен глупак вече кара трета кола, защото само ги разбива останалите. Аз повече няма да се кача при него. И буквално му казах, че е пълен глупак, глупак до мозъка на костите си и той седи и ми се прави - аз ли бе, да така е - и тн. Такива хора не трябва да съществуват.
Иначе вечерта мина що годе добре. Нищо, че това беше най-тъпата дискотека евър. Кемал сой дере нон стоп. 10 песни на репийт и нито една хубава. И за всичкото това тряаше да изхарча 20 кинта. Да си бяхме останали в къщата на Р. по-хубаво щях да си прекарам. Ама нали обещах, пък и като ѝ е първа дискотека кво да напрая, да я остая сама с тия глупаци, няма шанс.
И все пак не казах на наще за цялото това фиаско и скоро няма да им кажа. Ще изчакам Р. да стане на 18 или лятото да дойде поне, да о кажа в по-голяма компания като забавна история и наще да се правят, че няма пробем пред другите пък после да забравят за кво сме говорили.
Прибрахме се сравнително късничко към 04:30ч. говорихме си и заспахме.
Лека нощ.
YOU ARE READING
Дневник
Teen FictionЗа хора, които се чувстват незначими, малки и слаби. За тези, които са на никъде в капана на комфортната си зона. И за онези, които искат да променят нещата. Тук ще записвам своите мисли и чувства, дори да не ме бива много в изразяването им. Правя г...