Дневник

Ден 18

05.05.2023г.

Днес се скапах. Снощи едва заспах, сутринта станах рано за работа. Скъсахме се от бачкане и след това бях 3 часа в зала2. Краката ми са леща, гърба ми е леща, спи ми се на куче и на всичкото отгоре ми се яде джаджангмьон от корейския на центъра. Утре също ще ставам рано, тъй като ще ходя на село. От там пък ще заведа баба и дядо в близкия град на гости на техни приятели и ще се срещна на центъра с моите приятели. 

Утре вечер едва ли ще мога да пиша тъй като ще излизам, а и ще спа в Р. Вечерта ще ходим в Кв. на дискотека, а тя не иска да казвам на наще, защото могат да кажат на техните. А аз не искам да лъжа наще за такова тъпо нещо, но като се замисля има голям шанс да не ми дадат, тъй като Кв. никак не е близо до село. Дано нищо не се случи, ще внимавам и няма да пия много, че и пари не ми се харчат. Просто за приключението. 

И все пак не е хубаво да не казвате на родителите ви къде сте, особено през нощта. Аз ще кажа на моите, просто след една-две години, когато го спомена като история на масата. 

Така им казах, когато използвах друга лична карта за да вляза в един клуб. И то не на кой да е на Т. , или май не им казах, а казах на някой друг. 

В днешно време спомените ми са много объркани. Сякаш помня неща, които не са се случвали и обратното. Или пък не помня изцяло, или само мисли и неща които съм искала да направя и кажа, но не съм. Сякаш главата ми създава свои спомени. 

Затова започнах да записвам повечето неща, които трябва да правя. А вече и нещата, които правя. Дано някой ден да се оправи това нещо. 

Лека вечер.