27.05.2023г./30.05.2023г./
Започваме деня още от вечерта и вече сме на опашката пред дискотеката. Влизаме вътре и естествено отиваме на вип сепаретата, където е резервирал класния на К. Единственото, което не ми хареса беше, че дадох 25лв за голямо уиски и една кола. Напрао ми стана лошо, ама като е курортна местност няма как.
Та по едно време докато си танцувахме и К. посяга да си остави телефона на масата пред нас и изведнъж полилея падна и всички чаши и бутилки се праснаха. Всичко стана в стъкла и не знам как не падна върху К. Напрао ми спря сърцето като я видях колко близо беше. Все пак дойда да изчистят колкото могат и си продължихме купона. По-късно разбрахме, че класният ѝ го е съборил без да иска/полилея беше супер нисък и тези на втория етаж си удряха главата в него/
Та после ходихме в хотела да пие вода и ѝ помогнах да си оправи косата. Толкова много фиби на една глава не бях виждала. Върнахме се и отново продължихме да танцуваме.
После тя се качи в хотела при класа си и каза, че ще слезе след час, за да гледаме изгрева, но явно всички в стаята били заспали и пропусна. Но пък аз снимах и после ѝ пратих - първия залез като свободен човек.
С В. и приятеля му Г. започнахме да търсим спирката на автобуса, с който трябваше да се приберем. То ебахти и скритата спирка, не можаха на по-достъпно място да я сложат ми през хиляда метра стълби и тесни уличи трябваше да минем, за да я намерим. И тя па една спирка убита, ако нямаше табела изобщо нямаше да разбера, че е спирка. Та качихме се в 6 сутринта с първия автобус, после като по часовник успях да хвана моя автобус за вкъщи в 6.37 и се прибрах в 7. Спах чак до 18ч, можех и още ама си викам - ай, много става.
Ходих до магазина и играх на плейстейшъна - нещо пак се зарибих по една игра и сега опитвам да я превъртя. Буквално правя всичко друго, но не и това което трябва. От две седмици имам да пиша курсова работа за 07.06 и още не съм я почнала, нито чета или уча по нещо - ми играя на псто.
Та накрая стана 21ч. и започнах да се оправям за рдто на М. Изобщо не ми се ходи, защото неговите хора не са много мои хора и това не е най-големият проблем. Да нямаш свои хора изобщо не е проблем, когато ще бъдеш на едно място с бившата си най-добра приятелка, с която не сте се виждали от 8ми клас насам и с бившата ти, с която не сте се виждали от точно една година. Буквално се разделихме с нея на 29.05 и то заради рдто на М.
И така отидох с два часа закъснение, влязох все едно мястото си е мое, поздравих тези, които познавам, налях си уиски с кола и си седнах на празното диванче да си пиша с Ма., с когото са скарани. Но пък му обещах, че му пиша, ако ми е много скучно. Та още от влизането Д. беше супер пиян и с тва момче сме се виждали точно 1 път и не спря да повтаря колко ме обича и че съм супер добрия човек и всякакви глупости. Накрая повърна пред тоалетната и с Р. и С. ходихме да търсим дали продават стирки някъде и накрая се върнахме с три ролки кухненска хартия и с Р. успяхме да изчистим всичко. Абе той повече чистеше, ама все пак аз ги купих.
Ай, още малко остана.
YOU ARE READING
Дневник
Teen FictionЗа хора, които се чувстват незначими, малки и слаби. За тези, които са на никъде в капана на комфортната си зона. И за онези, които искат да променят нещата. Тук ще записвам своите мисли и чувства, дори да не ме бива много в изразяването им. Правя г...