25.05.2023г.
Днес беше що годе добър ден. Станах по обяд, разходих се из квартала в търсене на книжарница. Намерих и исках да си взема коректор, ама нямаха пост-терминал. Ходих до банкомат, върнах се и си взех шибания коректор за 2лв. Толкоз много разхождане само за един коректор и храна. Накрая се прибрах, ядох набързо и отидох в мола да купувам картичка за завършването на К. което е утре. От мола направо отидох в залата, тренирах с децата и после тичах след автобуса, щото не ми се прибираше пак в сто часа. Пък и знаех, че ще го хвана.
Прибрах се и започнах приготовленията. Купих си костюм, тъй като няма никакъв шанс да съм с рокля където и когато да било. Претеглих се - отново 55.700, чипках се, хапнах и разрязах джобовете на панталона и сакото. Как може мъжките да ги правят с големи и удобни джобове, а женските тука тряа седя и да призовавам уменията ми на шивачка, които нямам. Поне не го разчлених, а с хирургическа точност го разпорих и стана супер. Сега сядам да ѝ пиша писмо, защото няма да ѝ дам само пари, пък и ми е един от най-близките хора и след няколко месеца ще заминава за Италия да учи. И така, ще се видим в неделя, защото събота пък съм на рожден ден.
Лека вечер.
YOU ARE READING
Дневник
Teen FictionЗа хора, които се чувстват незначими, малки и слаби. За тези, които са на никъде в капана на комфортната си зона. И за онези, които искат да променят нещата. Тук ще записвам своите мисли и чувства, дори да не ме бива много в изразяването им. Правя г...
