02.05.2023г.
Днес отидох почти два часа по-рано на училище, защото си мислех, че имаме модул и че е понеделник. Много мразя така като стане. А можех да спя още малко. Правих тест по право и тъй като нямаше никой до мен, имам 3. А тъкмо си мислех, че ще съм с 5 за срока. Пълен ташак. Дано само по статистика да нямам 2, че тогова вече ще ходя на поправка заедно с останалите 15 човека от класа, които са също като мен на ръба.
После бях в залата. Има 1 месец до състезанието и започвам подготовка с двамата ми състезатели. Дано този път и те, и аз да се справим. Не искам 2ро място отново. Но явно това заслужавах тогава, сега трябва да се боря за първо. Сигурно ще има други хора в категорията ми, което означава, че ще е още по-трудно. Затова трябва да се старая още повече. И именно по тази причина преди малко - колкото и да не ми се искаше/щото беше 21:20ч./ излязох в училище за една лека тренировка. Поне виждам някакви резултати от тренировките, които правя сама. Утре, макар и да не искам, ще трябва да отида в зала2 и после в петък пак и пак, и пак, и отново. Докато не мине състезанието.
Наистина е гадно да правиш неща, които не искаш за доброто на други.
Понякога ми се иска просто да се откажа, да нямам тази отговорност. Всъщност доста често ми се иска просто да се бях отказала. Но не искам да захвърля 12 години просто ей така. Искам да покажа на всички, че мога, че ще се справя. Искам да покажа на сегашното си аз след време, че всичко си е заслужавало.
Затова трябва да се боря. Да бутам напред, да пълзя и лазя, но да не се отказвам. Без значение дали съм само аз или със сто човека зад гърба си.
Просто трябва да успея, заради тях. Напук на всичко.
Лека вечер.
YOU ARE READING
Дневник
Teen FictionЗа хора, които се чувстват незначими, малки и слаби. За тези, които са на никъде в капана на комфортната си зона. И за онези, които искат да променят нещата. Тук ще записвам своите мисли и чувства, дори да не ме бива много в изразяването им. Правя г...
