Дневник

Ден 27

14.05.2023г

Буквално преди малко видях, че не бях писала от 10.05 насам и като отворих да видя на нея дата какво е ставало и пишеше - трябва да спра да забравям. И си викам - ебати, наистина е така. Как пропуснах 4 дена, никва идея. Аз си мислех, че са само 2. Ама както и да е. 

Днес почти се наспах, можеше и още ама нали винаги трябва да съобразявам с някого и трябваше да стана за обяда. После излязох с Р., после минахме през баба и тръгнахме за града. Имах тренировка затова ме оставиха в залата. 

Тренировката беше пълен провал. Такива тренировки винаги ме карат да се чувствам отвратително. Тези деца са страшно тъпи и нереално немислещи. Ама грам не мислят. Аз седя пред тях и им обяснявам и показвам следващото упражнение - две от тях го праят, останалите две правят предишното упражнение. Питам ги - вие не гледахте ли, не ме ли видяхте, не ме ли чухте като ви говоря. Аз буквално съм пред тях. И те ми викат - не. Е как не ве брат. И после майката едното ми се оплаква, че другото дете нямало дисциплина. Ми то кат няма дай всички да нямаме. Ебахти пародията става в тая зала. Не може малките идиотчета да ми развалят плановете. Казах си още в началото, че аз с деца под 8 няма как да се занимавам. Ама как да стане брат, пари откъде, наеми има да се плащат. Хем ми е тъпа да крещя постоянно, хем не искам да съм от треньорите, които си бият учениците и хем искам само да им крещя, да ги псувам и налагам. То да си прост брат хубу ама чак пък толкоз ве майка му стара. Не може някой пред теб застанал да ти показва и обяснява като на бавно развиващ и после като те питат видя ли и да кажеш не. 

Ебахти ташака, после как да не пуша, напрао ми иди да са разкрещя, ако имах боксова круша в нас щях да я скъсам. Да си чупя ръката в нея. 

Супер много се ядосах

Лека вечер.