08.05.2023г./написано на 09.05.2023г./
Днес трябваше да ходим на разходка, тъй като е почивен ден, но нещата не се получиха. Просто отидох в залата от 17ч. до 19ч. с И.
Честно казано, тези дни имам чувството, че не ставам за треньор. Децата в клуба постоянно се лигавят и почти не напредват. Дори тези, които са по-големи изобщо нямат хъс като влязат в залата. И. ме попита дали може да ходи и в зала2, за да тренира повече и вече ме е страх, че там ще ѝ хареса повече и ще си тръгне. А ако тя си тръгне и всички останали деца от моята зала ще си тръгнат. Ако изгубя И. това ще е пълен провал за мен. Затова трябва да направя нещо по въпроса. Не мога просто да я оставя да си отиде. Трябва по някакъв начин да възвърна желанието в тях да тренират при мен и да създам някаква любов към спорта, чрез времето прекарано в залата. Но има няколко основни проблема.
1. все още нямам черен колан
2. нямаме голяма разлика в годините
3. все още нямам слава на добър състезател
4. момиче съм, а почти никое дете не уважава треньорите жени в бойните спортове, освен ако не са доказани професионалисти и не вдъхват респект в децата. - а аз не знам как да го направя това.
Тези неща ме побъркват наистина и страшно много ме товарят.
Лека вечер.
YOU ARE READING
Дневник
Teen FictionЗа хора, които се чувстват незначими, малки и слаби. За тези, които са на никъде в капана на комфортната си зона. И за онези, които искат да променят нещата. Тук ще записвам своите мисли и чувства, дори да не ме бива много в изразяването им. Правя г...
