Станах от Ник и се отправих към хладилника.
-Чакай, чакай с празни ръце ли ще ме оставиш?-попита той като повдигна вежда.
-Да!-отвърнах аз, като извадих едно кенче кола и едно пърче пица.Оставих колата на плота и сложих пицата в микровълновата.
-Не е честно!-каза Ник като застана срещу мен.
-Кое?-попитах.
-Да имам толкова хубава приятелка и да е недостижима.
-А, аз как може да имам толкова мил приятел, но същото време такова копеле!-отвърнах и извадих пицата от микровълновата.Седнах на високия стол и започнах да се храня.
-Гаднярка!-чух изведнъж.
Аз го погледнах и преглътнах.
-Неразбираш нали?-каза той и ме погледна.
-Какво да разби..-опитах се да го попитам, но той ме прекъсна.
-Това днес не бяха адвокатите на татко, а моите.....дойдохме тук не, за да съм на важна среща с Джейкъб, а зада съм със теб....и не настоявам постояно да си със мен, за да те притискам, а....-както говореше извиднъж спря и се отправи към прозореца.
-Какво?-попитах настоятелно.
-А за да изживея последните си мигове с теб!-отвърна Ник едва доловимо.-Болен съм от рак.
Когато чух тези думи....очите ми се напълниха със сълзи, а сърцето със не утешима болка.
-Кога разбра?-попитах нервно със сълзи на очите.
Той се обърна и отговори:
-Преди 1 седмица.
-Защо не ми каза по-рано?
Той не отговори.
-Ник?!
-Остават ми 3 седмици най-много.
-Чакай какво, но в днешно време всичко се лекува!-каза аз и го хванах за ръката.
-Не и в моя случай!-отвърна той и ме погледна.-Аз имам рак на кръвта.
Разплаках се и паднах на земята, той клекна до мен и каза:
-От утре няма да имам нищо.
Аз го погледнах с подбухналите си от плач очи и попитах.
-Какво?
-От утре всичко ще е твое!-каза той и ме прегърна.Бях шокирана.Не знаех как да реагирам....това щеше да е най-хубаната ни ваканция,а се превърна в истински ад.-Отивам да се къпя, а ти отиди да вземеш нещо за хапване.
Аз само кимнах.Изправих се измих си очите, оправих къдравата си коса.Обух си обувките и излязох.
