Крадецът на сърца

1.9K 100 3
                                    

Събудих се и погледнах през прозореца.Видях, че все не сме кацнали.Реших да отида до тоалетната, защото много ми се пишкаше.Станах и тръгнах.Застанах и зачах, защото тоалетната беше заета.Облегнах се на стената.
-Оо, господин Райън невероятен сте!-чух женски глас от вътрешната страна на тоалетната.Погледнах към нашето място и си усмихнах лукаво. КАКВО КОПЕЛЕ САМО...помислих си и погледнах листа с пътници до мен.
-Да,точно той е няма друг ебач на този самолет!-казах.
-Ако искаш и теб мога да те мина.-чух глас зад себе си.Обърнах се и видях Бенет.
Ооо,fuck каква глупачка съм само....
-Какво искаш?-попитах сякаш нещо не е станало.
-Ами като за начало да те изчукам, пък после ще видим.-каза той и погали рамото ми.Аз блъснах ръката му и казах:
-Не си позволявай да ме докосвош повече.
Блъснах го и влязох във тоалетната.Видях, че стюардесата седи на земята.
-Офф, видяло се е ще пишкам като кацнем.-казах аз се върнах на мястото си.

Самолета кацна и аз слязох.Макс ме чакаше на летището.Той дойде и взе куфарите и тръгнахме към колата.
-Нали щеше да звънеш.-казах и го погледнах.
-Исках да те изненадам.-каза той и се усмихна.
-Кога е погребението?-попитах и очите ми се на сълзиха.
-След половин час.-каза той и отвори багажника.Не усетих кога стигнахме.
-Значи на там отиваме?!-попитах аз и се разплаках.
Той само кимна.Запали двигателя и потеглехме.Стигнахме пред траурния парк и Макс паркира колата и слязохме.
-Е, това е края.-казах и въздъхнах.
-Какво искаш да кажеш? -попита той.
-Края на крадецът на сърца.-отговорих и тръгнах напред,а Макс ме последва.
-Не беше най-точния отговор.
Застанахме всички пред дупката където щяха да положат тялото му.Дойде отеца.Г-н О'Конър и негови приятели донесоха ковчега.Оставиха го на замеята.И отеца започна с молитвата си.Когато свърши те тръгнаха да вдигат ковчега, за да го спуснат в дупката, но аз казах:
-Спрете!
Всички втренчиха поглед в мен, но г-н О'Конър каза:
-Какво има Клоуи?
-Може ли да го видя за последно?-попитах и се разплаках.
Той кимна и оставиха ковчега на земята.Отвориха капака и аз се наведох над него и казах:
-Обич моя, дори и във вечния си сън си прекрасен!...видях писмото което ми беше оставил.....това бяха най-милите думи който бях чувала!....искам да знаеш, че се справи отлично във всяко нещо и че ти си единствената ми любов!Почивай в мир! Обичам те!-целунах устните му като за последно, колкото и гнусно да звучи, но на мен не ми пукаше, защото просто го обичах.В този момент чух ръкопляскане и господин О'Конър застана зад мен и каза:
-Време е!
Аз се отръпнах, а те сложиха капака.Оставих една целувка на капака и те го спуснаха в студената почва.Заровиха го с пръст.Хората си тръгнаха и само аз и Макс останахме.
-Ще ни липсваш братле....хайде Клоуи!-каза той и ме гушна през кръста, а след това тръгнахме към колата.

Един последен пътHikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin