Прибрах се и си взех куфара от шкафа.Събрах си всичките дрехи и аксесоари.Облякох си едни дънкови панталонки и тениска.Обух си кецовете и си вързах косата.Взех куфара и слязох долу.Бенет лежеше още на дивана.Аз взех една чаша със студена вода и я изсипах върху главата му.Той подскочи като ужилен и се разкрещя.
-Какво правиш по дяволите!
Аз започнах да се смея.
-Много зряла дама браво.-каза той и ме погледна злобно.
-Ооо, ама ти се можел да говориш.
-Какво ти става?-попита Бенет.
-На теб какво ти става?-отвърнах.
-Що за спор е това?-попита.
-Спри да задаваш тъпи въпроси и отговори на моя?-казах на висок тон.
-Не си ми шеф.-каза Бенет и стана и се качи горе.
След десет минути слезе със куфар в ръка.
-Тръгва ме ли?-попитах.
-Да.-отвърна той и взе и моя.
Излязохме от къщата и се качихме в колата му.
-В колко е полета?-попитах и погледнах през прозореца.
Бенет не отговори.-Мислиш ли, че е забавно?
Той пак мълчеше.Аз го погледнах злобно, а той сякаш не забеляза. Мразя гоооо!!
-Задник!
-Какво?-попита той и ме погледна.
-Това което чу ти си задник!-крещях, а той натисна газта.На килметража вече показваше 180.-Какво правиш искаш да умрем ли?!
Той нещо не отговори, а скороста се увеличава.
-Спри, спри чуваш ли какво ти казвам!-крещях, а сълзите в очите ми набираха от страх.Килметража показваше 200.Бенет се осъзна и отпусна гъзта.От очите ми се спускаха сълзи.Бях объркана в един момент е мил, а в друг...
Карахме с нормална скорост и след 15 минути бяхме на летището.Слязохме и никой не каза нищо.
Качихме се на самолета.Седнахме на първите две седалки.Обърнах се към прозореца, за да не се засича погледа ми с неговия. Каква ирония само, а вие отивате заедно!! Той ме побутна, а аз го погледнах.Опита се да каже нещо,но аз сложих показалец на устните му. Бяха съваршени....меки, топли, плътни...
Бенет ме погледан учудено, а аз пак извъртях глава към прозореца.
-Моля пътниците да закопчаят колоните.....излитема след две минути!!
Закопчах колана си и си пуснах плейлист на телефона.Притворих очи и по едно време съм се унесла.
