Станах от студения под и се отправих към стаята на Ник.Вървях по коридора,а от очите ми се стичаха сълзи.Стигнах стаята му и влязох.Седнах до леглото и погалих ръката му.Сложих глава на гърдите му, за да чувам сърцето му.
-Мила...не тъжи!-чух едва доловимо.
Изправих главата си.Ник беше блед с напукани устни и полузатворени очи.Дишаше тежко.Всеки момент можеше да се случи най-лошото.
-Скъпи!-казах аз и целунах ръката му.
-Звънни....на адвоката ми...и му кажи да дойде..-каза той, като се опита да вземе телефона.
-Чакай.-казах аз и взех телефона.Набрах номера му.
-Ало!-чух мъжки глас от другата страна.
-Добър вечер...аз съм приятелката на Ник.
-Здравей!-отвърна той.
-Съжелявам, че ви притеснявам в този късен час, но Ник иска да дойдете в болницата.-казах.
-Как е той?-попита адвоката.
-За сега е добре!-отвърнах аз и го погледнах.-Кога ще ви е удобно да дойдете?
-След половин час!-отвърна той.
-Но сега е три през ноща!
-Знам, но не мога да го оставя в този труден момент!-каза той и гласа му потрепна.
-Добре ще ви чакам!-отвърнах аз.
-Чао!-каза той и затвори.
Обърнах се и видях, че Ник е заспал.Седнах тихо на стола да него.В този момент Дефибрилаторът изписка и аз погледна в екрана....Ооо не, не!!
Извърчах от стаята и започнах да крещя през сълзи:
-Помощ...помощ!
Срещу мен се затичаха професора и две сестри.Влязоха вътре, а аз застанах пред вратата.Сложих ухото си на вратата, за да чувам какво се случва в стаята.
-Госпожице Клоуи!-чух мъжки глас зад себе си.
Обърнах се и видях един мъж.
-Здравейте!-казах аз, докато изпитвах ужасно неудобство.
-Не се притеснявайте....как е той?-попита той.
-А вие сте?!-попитах учудено.
-Адвоката на Ник.-каза той и се усмихна.
Ооо,fuck бях забравила за него.Добре дръж се нормално Клоуи.
-Не знам.
Той само кимна.
★★30 мин. по-късно★★
Все още чакам пред вратата.Професора и сестрите не са излизали от половин час.Хиляди неща ми минаха през ума.Макси(адвоката) слезе да вземе по едно кафе.Асансиора разтвори врати и излезе чаровния къдрокоско Макси.Закрачи с едри стъпки към мен.
-Заповядай!-каза той и ми подаде чашката с кафе.
-Благодаря.
-Още ли са при него?!-попита Макси, докато разбъркваше кафето си.
-Да.-отвърнах аз и го погледнах.
В този момен излезе доктора и ние вперихме поглед в него.
-Елате с мен госпожице.
Аз погледнах към Макси и той кимна, взе кафето и направи знак да вървя.С професора вървяхме по далгия коридор,а сърцето ми щеше да гръмне от притеснение....
