Излязох от болницата и с бързи крачки се запътих към първото такси което видях.Отворих вратата и седнах на седалката.
-Добър вечер!-каза възрастния мъж.
-Добър вечер.-отвърнах аз и затворих вратата.Сложих колана и той попита:
-На къде?
-Хотел Paradise. -отвърнах и се усмихнах.
★★15 мин . по-късно★★
-Колко ви дължа?-попитах и извадих портфейла си от чантата.
-15$-отвърна той.
-Заповядай.-казах аз и подадох банкнота.-Задръжте рестото.
Слязох от таксито и се запътих към входа на хотела.Влязох във фоайето.Отидох до асансиора и точно преди да се кача момчето от рецепцията дойде до мен и попита:
-Как е господин О'Конър?
-Все така...всички се надямаме да се оправи.-отвърнах аз,макар че знаех че говоря пълна лъжа.
-Добре съжелявам, че ви задържах.-каза момчето и се върна на рецепцията.
Качих се в асансиора и натиснах бутона за 5 етаж.След около 2 мин. вратите се отвориха и слязох.Тръгнах по коридора и ситгнах нашата стая.Отключих вратата и влязох.Събух обувките си.Влязох в кухнята и извадих едно кенче кола.Изпих го на екс, защото бях много жадна.Отидох в спалнята и легнах на леглто.Обърнах се към възглавницата на Ник.Придърпах я с лявата си ръка и се гушнах в нея.По едно време се унесох.
★★★
Събудих се и целунах възглавницата.Станах от леглото и се отидох към банята.Съблякох си дрехите и бельото и влязох във ваната.Мислех си за всичките проблеми, който ми се струпаха.Така и не уситих как мина времето.Излязох от банята и погледнах часа на телефона си.Беше осем.Ооо,не закъснямам...Облякох една бяла рокля и взех на Ник едни дънки и една черна тениска на коята пише" Bad boy ". Сложих ги в чаната и обух обувките си.Излязох и заклучих.Втурнах се към асансиора, но преди да стигна той затвори врати и потегли.Слязох по стълбите и се качих в едно такси.
Слязох на третия етаж и погледнах часа.Беше 8:30.Запътих се към стаята на Ник.Влязох вътре.Той спеше.Приближих се до него и целунах устните му.Те бяха ледени....чакай какво!! Погледнах към екрана на Дефибрилаторът и видях, че има само една права черта.....
-Не, не Ник не ме оставяй! -крещях, докато се превивах от мъка.-Ник!
В този момент професора влезе и погледна към екрана.
-За мен вие не сте спецялист....оставих те това младо момче да умре просто така....вие не сте човек!-крещях насреща му.
Отворих очи и видях,че лежа на болнично легло.Изправих се и влезе една сестра.Погледнах я с насълзени очи и тя каза:
-Не тъжи!
Аз не отговорих.Тя се приближи махна иглата забита във вената ми.
-Може ли да говоря с професора.
-Да, но когато излезе от операция.
Аз само кимнах и с бавни стъпки излязох от стаята.
