Презконференция

1.7K 91 2
                                    

Аз и Макс се качихме в апартамента ми.Влязохме и седнахме на огромния диван.
-Искам да продам апартамента!-казах.
-Защо?-попита той.
-Защото всичко ми напомня за Ник.-отвърнах и ми падна една сълза на бедрото.
-Добре, ще направя всичко възможно да го продам най-скоро.-каза той и ме пипна по рамото.Аз се обърнах и му се усмихна.
-Утре в девет имаш презконференция.
-Какво?!-изкрещях.
-Спокойно...Клоуи погледни ме.-каза той и хвана брадичката ми и завъртя главата.-Ще се справиш....нали беше секретарка на Ник.
-Искаш ли Текила?-попитах и се отправих към барчето.
-Да.-каза Макс и се усмихна.
Взех бутилката и я сложих на стъклената маса.Макс отвори бутилката и наля в чашите.Говорихме си за много неща, а течноста в бутилката намаляваше.Погледнах и беше 3 през ноща, а през конференцията наближаваше.Трябваше да си лягам,но сладките приказки на Макс не ми даваха мира.Той се приближи до мен, а аз се заковах на едно място.Устните ни бяха на милиметри едни от други.
-Не мисля, че е правилно.-казах едва доловимо.Той спусна ръка по вътрешната част на бедрото ми.Дръпнах се и казах:
-Аз ще си лягам.-при тези думи станах и тръгнах към спалнята.Съблякох си дрехите и си легнах.

-Клоуи....ставай закъснеяваш!-чух мъжки глас.Събудих се и попитах със сънит глас:
-За?
-Презконференция.-каза Макс и ме дръпна, а аз паднах на земята.-Ухаа.
-Затвори си очите и ми дай кърпата, за да се закрия!
-Но това няма как да стане, защото ако си затвор...-Макс неможа да се изкаже, защото го прекъснах.
-Просто дай кърпата!-при тези думи си протегнах ръката.-Махай се!
Той се засмя и излезе.Станах и си пуснах един душ.Измих си зъбите и си сложих малко грим.Излязох и си облякох една черна рокля.Обух си високите обувки и погреднах часа.....ооо, боже осем и половина е!
Излязахо на бързо и се извиках:
-Хайде Макс!
-Пред беше по красива.-каза той и се усмихна лукаво.
-Не говори, а действай!-казах аз и го дръпнах за ръката.Излязохме от апартамента и се качихме в колата му.През целия път беше неловка тишина.Слязох от колата и той каза:
-Късмет!
-Благодаря.-отвърнах и се затичах към входа на компанията.Качих се в асансиора и погледнах часа оставаха само десет минути до началото.Влязох във залата и.....

Един последен пътWhere stories live. Discover now