Излязох от банята.Облякох си черна рокля и си сложих спрела и очна линия.Излязох от спалнята и отидох в кухнята.
-Макс?!
Огледах се, но него го нямаше.Направих една крачка и казах:
-Макс...не ми е до шеги!
Нямаше отговор.Седнах на високия стол и видях, че на барплода е оставил бележка.Отворих бележката и започнах да чета.
Аз излизам да взема тялото на Ник и да го кача на самолета.Когато свърша ще ти звънна.Ти събери багажа.
МАКС СТАЙЛ
Въздъхнах и отидох в спалнята да събирам багажа.Извадих куфара и сложих дрехите ми,а след това и гримовете върху тях.Извадих и другия куфар и започнах да прибирам и дрехите на Ник.Като гушках всяка от тях.Спрях се на една тениска, която аз му я подарих.
-Толкова много ми липсваш!-казах аз и падна една сълза върху тениската.-А не, Клоуи няма да плачеш!
Прибрах нещата и се огледах дали не съм забравила нещо.Взех първо единия куфар и го занесох в коридора, а след това се върнах за другия.Обух обувките си.Отидох във кухнята, за да погледна дали не е съм забравила нещо.В този момент телефона ми звънна.Видях, че е Макс и вдигнах.
-Здравей. -каза той.
-Здравей!
-Клоуи аз ще пътувам със самолета в който е тялото на Ник.-каза Макс.-А ти си качи на самолета в пет.
-Добре, значи сега да отида да си взема билет.-казах аз.
-В момента е два часа...така, че спокойно можеш да стигнеш без да бързаш.-обясни той.
-Добре, благодаря Макс.-отвърнах.-А след като сляза от самолета на къде?
-Ще се чуем допълнително.-каза той.-Клоуи пази се, чао.
-Чао...Макс. -при тези думи затворих.
Отключих вратата и изнесох двата куфара в коридора.Заключих и се зъпътих към асансиора.Слязох от асансиора и отидох на рецепцията, за да оставя ключа.
-Заповядайте!-казах аз и подадох ключа на момчето отсреща.
-Благодаря!-каза той и взе ключа.-Довиждане.
-Довиждане.-отвърнах и излязох от хотела.
Качих се на едно такси,а таксиметровия шофьор качи двата куфара в багажника.След това потеглихме към летището.
Слязох и взе куфарите си и му благодарих.Дадох му 20$ и му казах да задържи рестото.Дърпах двата куфара към зала 22.И без да искам се бълснах в едни мъж.
-Извинете.-казах аз и вдигнах куфара.
-Ти?-чух тежък мъжки глас.
Вдигнах поглед и видях, че това е непознатия от онзи ден.
-Виж...съжелявам него направих нарочно.-започнах да се обяснявам, но в погледа му видях, че въобще не ми вярва.
-Недей да се обясняваш.-каза той и се усмихна лукаво.
-Моля..!!
-Това което чу.-каза непознатия.-Знам, че от последния път не остана очарована.
-Виж не знам какв ти е проблема, но я се разкарай! -казах аз и го блъснах.Той хвана ръката ми и ме дръпна по близо до него, а аз изпуснах куфара.-Пусни ме!
-Извини се.-прошепна той.
-Никога.-казах аз и започнах да го удрям.
-Спри.-каза той.-Всички в нас гледат.
Успокойх се и го погледнах в кафявите очи, а след това се огледах.Залата не беше много пълна, но пак събрах всички погледи.В този момент видях, че една жена и един мъж вървят срещу мен.Докато се усетя тя беше застанала точно до мен, а той насочил камерата срещу лицето ми.Тогава се сетих, че това и....Бекет Улайлд. Тя заста срещу камерата и каза:
-Здравейте аз съм Бекет Улайлд, а до мен е Клоуи Милс.
Аз погледнах към непознатия и той към мен.
-Клоуи вече ти ли си собственичка на компания Мече?-попита Бекет.
-Аз..аз.-неможах да задържа съзлите си и се разплаках.Устих как непознатия ме дръпна зад себе си и каза:
-Хайде махайте се!
Тя пак се обърна каза:
-Сескапилния Бенет Райън(това на снимката е той) директора на "Райън Медиа" е като рицар в такива ситуаци.
-Хайде стига глупости!-каза той и я избута.Взе двата куфара.-Последвай ме!
На мен не ми остана друго освен да тръгна след него.Заведе ме на отсрещното кафе седнахме и келнерът дойде.
-Какво ще поръчате?
-Едно кафе.-каза Бенет.
-И на мен.-добавих аз.
Келнерът само кимна.
-Е, Бенет Райън....защо ми помогна?-попитах аз като впих поглед в неговия.
-Защото знам какви напасти са.-каза той и ми намигна.
-Ами ти Клоуи Милс, защо не си със гаджето ти,а пак си сама.-каза той и се усмихна лукаво.При тези думи аз се разплаках и видях, че лукавата усмивка от лицето му изчезна.-Нещо лошо ли казах?
-Не...не просто той е мъртав.-казах аз и го погледнах.
-Съжелявам!-каза той.
Келнер донесе кафетата.Изпихме ги набързо и тръгвахме обратно към летището.
Купих си билет и сложих багажа на лентата.С Бенет се качихме на самолета и аз седнах.Той обиколи всички седалки и се върна при мен и каза:
-Може ли до вас госпожице Милс?
-Защо има и други свободни места.-отвърна аз и се огледах.
-Напротив всичко е заето.-каза той и при тези думи седна и закопча колана.А аз последвах неговия премер.Сложих слушалките и въобще не разбрах кога излетяхме.
