Излязохме от банята и отидохме в спалнята.Облякохме си дрехи и си обухме обувки.Бенет се подсмихваше през цялото време.Аз не издържах и попитах:
-Какво е толкова забавно?
Той не отговори, а избухна в смях.
-Бенет!
Спря се и ме погледна, а след това отвърна:
-Ти ме контролираш!
Погледнах учудена.Застананах пред огледалото и започна да се сресвам.
-Какво имаш предвид?
-Ами ти контролираш всяко мое действие, мисъм.....и сърцето.Никоя не е успявала да стигне до там!-отвърна той и видях във отражението му как ми намигва.Вързах косата си и казах:
-Оо, хайде стига! Имал си първа любов.-отвърнах и се приближих до него.Той ме хвана за дупето и леко ме повдигна.Прошепна в ухото ми:
-Никога...ти си единствената!
Когато чух това изтръпнах.Сетих се за Ник.Как ми каза.... ще те чакам в Мексико! Моя единствена любов!
-Мила добре ли си?-промъкна се гласа на Бенет между мислите ми.
-Да аз просто..
Той ме целуна и каза:
-Хайде да тръгваме, а след това да се върнем да си съберем нещата.
Аз само кимнах.Той ме хвана за ръка, прекосихме апартамента и излязохме.
★★★
Вървяхме по тесните улички на Париж.Имаше най-различни ресторантчета.Като се започнеше от най-скромните до най-изисканите. Беше удивителна гледка! Мимовете ги обичах още от дете.Когато бях малка си мислех, че те наистина са затворени в кутия или друг предмет.Затова помолих Бенет да спрем и да погледаме един от тях.Застанах и го гледах.Харесваше ми, че има загадка във всяко едно негово движение.По стояхме малко, а след това продългихме напред.Минахме покрай магазина на Chanel. Вървяхме и разглеждахме.Минахме покрая много магазини за сирена, франзели, вина.Бенет влезе и купи една бутилка червино вино.Продължихме на пред.Минахме покрай един човек който свиреше на акордеон.Пуснахме му 100$ и продължихме.Седнахме на едно кафе.Поръчахме си по един топъл шоколад.
-Прекрастно е!-казах и се усмихна топло.
-Радвам се, че ти харесва.
Сервитьора донесе двете чаши и ги остави на масата.Бенет му плати, а аз вече бях взела чашата и се опитах да пия, но се изгорях.Той се усмихна и последва примера ми.Изчакахме малко да истинат и глътка по глътка изпихме топлия шоколад.Станахме и тръгнахме.Заваля дъжд, а Бенет изтича до една сергийка и купи чадър.
-Виж!-казах аз и погленах напред.-Ето я!
Той погледна и се усмихна.Неусетно бяхме стигнали до Айфеловата кула.Усмихвахме се като малки деца на сладкиш.Обърна се и го попитах, а той между времено беше сложил чадъра над нас.
-Защо е само един?
Бенет ме прегърна през кръста.
-За да съм по-близо до теб!-при тези думи той сля устни с мойте.
