Седнах на пейката пред кабинета на професора.Толкова ми липсва Ник...какво ще правя без него?....огромната тъга разкъсваше сърцето и мислите ми.Гледах в една точка и си мислех за хбувавите ни моменти, за това как се запознахме.За милиони наши емоции.....за любимата ни песен на "Ed Sheeran-Thinking Out Loud ".Имахме толкова хубави моменти, а сега той лежи в моргата.И утре някой червей ще си каже....я намерих си храна!!..
Неможах да задържа сълзите си и се разплаках.Устих, че някой ме погали по рамото.Изпрамих си главата и казах:
-Той е мъртав!-при тези думи още по силно се разплаках.
Макс(на снимката е той) седна до мен и ме гушна, а след това каза:
-Всичко ще е наред....знам, че боли!
Аз се гушнах още по силно в него.
-Хайде да си вървим.-каза той.
-Не,не мога трябва да попитам нещо професора.
-Добре да те изчакам ли?-попита Макс.
-Ами ако не бързаш.-отвърнах аз и се отделих от него, защото видях професора.-Сега се връщам.
Макс само кимна, а аз тръгнах към професора.
-Здравейте професоре.-казах аз и наведох глава.
-Здравей....моите съболезнования.-каза той.
-Благодаря.-отвърнах аз с насълзени очи.-Кога умря?
-Сутринта в осем и пет.-отвърна той.-Немерих едно писмо до леглото му.Адресирано е до вас.
-Може ли да го прочета?-попитах.
-Да, заповядай.-каза той и ми подаде един плик.
-Благодаря!Е аз ще тръгвам.-казах едва доловимо и тръгнах към Макс.Професора ме настигна и каза:
-Утре в осем елате да вземете тялото му.
Аз само кимнах и продължих напред.Отидох до Макси и той каза:
-Хайде да си вървим.
Отидохме до асансиора и аз се обърнах като за последно.Погледнах към стаята на Ник и падна една сълза пълна с тъга.Качихме се и той натисна бутона за първия етаж.Слязохме и се запътих ме към изхода.
-Ела с мен.-каза той и посочи колата му.
-Къде?-попитах едва доловимо.
-Ще изпием по едно кафе и после ще те закарам в хотела. -каза Макс и се усмихна.
-Добре...хайде.-отвърнах и тръгнахме към колата.Той я отключи и се качихме.Отидохме в най-близкото кафе и седнахме отвън.Завединето беше на самообслужване и Макс отиде да вземе две кафета.Аз реших през това време да порочета писмото.Разтворих плика и извадих листа.
Скъпо мое скъпоценно камъче, искам да занеш че много те обичам!Ти беше за мен всичко, което имах в този живот.Ти ме правеше най-щастливия човек на тази земя.Без теб живота ми беше празен, но откакто те видях веднага разбрах ,че нещата ще се променят и ти си...ТЯ!Знам, че понякога бях досаден и арогантен, но нали ме знаеш аз си бях копеле! Дори и сега съм копеле, когато те карам да плачеш.Оставям Макс да се грежи за теб на него може да разчиташ за всичко, както и на семейството ми! И мила моя принцесо....намери някой който да те обича колкото мен! Сега когато четеш това...аз няма да съм на този свят, но знай ще те пазя отгоре!!!
ОБИЧАМ ТЕ!!
ИСКРЕНО ТВОЙ НИК О'КОНЪР!!!
Когато прочетох писмото се разплаках.Макс ме видя и бързо дойде при мен.
-Виж, мисля че не беше добра идея да те довеждам тук....хайде ще те закарам.-каза той и ми подаде ръка, за да стана.Изправих се взех писмото и тръгнахме към колата.
