Влазохме във кабинета и бях готова за най лошото.
-Седни.-каза професора и седна зад бюрото си.
Аз седнах и погледнах към него.
-Ник е добре.-каза той и на мен ми падна камък от сърцето.-Но..
-Но какво?!-попитах.
-Пак получи тежка криза и следващата може да е фатална.-каза той и сложи ръка на бюрото.-Той е герой толкова време вече се държи.
-Няма ли какво да се направи?-попитах и падна една сълза на деклотето ми.
-Не, много е късно за каквито и да е мерки.-отвърна и въздъхна.-Рака е засегнал почти всички части на тялото.
Аз само го погледнах и нищо не казах.Нямаше какво да кажа, любовта на живота ми умира, а аз не мога нищо да направя. Каквото и да бях казала щеше да е излишно.
-Професоре....моля ви направете нещо....не го оставяйте да умре!-казах аз през сълзи.
-Има една възможност, но тя....-той не довърши изречението, а стана и отвори шкафа.Извади няколко листа и ги сложи пред мен.-Това са стадиите на рака, а вашия приятел е в четвърти.Аз го погледнах.
-Прочетете госпожице Клоуи!-каза той и бласна лисата към мен.
Първи стадий - процесът е локализиран в органа, където е възникнал.
Втори стадий - има метастази в регионални лимфни възли.
Трети стадий - засегнати са съседни органи.
Четвърти стадий - има далечни метастази.
Прочитох внимателно и казах:
-Що за професор сте вие!
-Няма какво да се направи!-каза той и ме погледна.
-Напротив винаги има.-казах и се запътих към вратата.
-Ако имаше щях да го направя, но твърде късно се сетихте да го доведете.-отвърна професора и прибра листовете в шкафа.
-Аз...аз.-неможах да му кажа причината.Отворих варатата и се обърнах.
-Можеше да му се прелее кръв на ново, но вече е късно...съжелявам!-каза той и седна.
-И аз съжелявам, че вие сте му доктор.-отвърнах и излязох.Запътих се към стаята на Ник.Когато наближих, видях че Макси го няма и реших да вляза.Той беше вътре и си говореше с Ник.
-Здравейте!-казах аз и се усмихнах, а след това оставих чантата на стола.
-Подпиши се тук!-каза Макси и подаде един лис и химикал към Ник.Той взе химикала в дясната си ръка и се подписа.-Клоуи..твой ред е!
Аз се приближих и казах:
-Има и друго решение!
-Подпиши скъпа.-каза Ник и ме хвана за ръката.Взех химикала и се подписах.
-От днес ти си шефа на компания Мече, а аз съм адвоката ти!-каза Макси и ме погледна.-Е, аз ще ви оставям.
-Добре...чао Макс.-каза Ник и се усмихна.Той излезе и останахме пак само ние.
-Обичам те!-каза Ник и целуна дланта ми.
-И аз.
-Сега вече мога да умра спокоен.-каза той и ме погали по бедрото.-Ще ми липса гласа ти, смеха ти, прекрасните ти зъби, чаровната ти усмивка, чувството ти за хумор, огромното ти сърце!
-Стига Ник...може да се направи нещо.-казах аз и го погледнах.
-Мила само ти ли не се примири.....много е късно!....всеки момент може да гушна букета.-каза той.-Не искам да те виждам тъжна, затова утре ще отидем на фестивала.
-Но..ти си в болница...не може така.-казах аз и го погледнах.
-Може, а сега ще се прибереш, ще се изкъпеш.Ще по спиш и ще донесеш чисти дрехи.
-Не!-казах и се изправих.-Няма да те оставя.
-Моля те, любов моя!-каза той и ме погледна.
-Добре, но утре в осем съм тук!-казах аз и го целунах по нослето.
Запътих се към вратата.Отворих я и преди да изляза,чух....сбогом...обичам те!!
