Отключих и влязох във стаята.Огледах се и се разплаках.Блъснах всичко на земята.В този момент влезе и Макс и каза:
-Клоуи!
Аз седях върху бедрата си и не казах нещо.
-Ела!-каза той и ми подаде ръка.Погреднах го объркано.-Хайде!
Аз станах и тръгнахме към кухнята.Докато вървях чух как той тресна вратата зад мен.Седнах на дивана и той каза:
-Облегни се!Къде се намират одеалата?
Не направих никаква реакция. -Хайде..Клоуи!
Аз станах и отидох в спалнята.Отворих гардероба и извадих одеалото.Върнах се при него и казах:
-Заповядай.
-Не, това е за теб! Сядай! -каза той и ме блъсна.
Седнах на дивана и той ме зави.Застана зад барплода и направи чай.Седна до мен.
-Ти знаеше ли?-попитах го с насълзени очи.
-За?
-Че беше болен.-каза аз и го погледнах.
-Да.
-От колко време?-попитах и оставих чашата.
-От 4 месеца, но аз мислех че ти знаеш.
-Макс ти си чудесен приятел.-казах аз и се усмихнах.
-Това със сърказам ли да го разбирам?-попита той и се усмихна.
-Не...ти си единствения ми приятел в момента.-казах и го гушнах.Пуснахме телевизора и аз премествах каналите и се спрях на нещо, което привлече вниманието ми.
Извънредно:Аз съм Бекет Улайлд.Днес се случи една голяма трагедия за компанията на О'Конър.Почина директора на компания Мече.Младия Ник О'Конър беше повален от болест.Говори се че неговата приятелка Клоуи Милс ще бъде новия директор.Това може да каже само адвоката Макс Стайл.Ще продължи ли компанията или ще се затвори ще разберете след рекламите.
-Май не трябваше да пускаш телевизора.-каза Макс и посегна към дистанционното.
-Не няма проблем!-казах аз и се разплаках.
-Не, Клоуи няма да плачеш!-каза той и изклучи телевизора.-Хайде легни да поспиш, а аз ще съм тук.
Аз исках да кажа нещо, но той сложи показалеца си на устните ми и каза:
-Лягай!-при тези думи ме зави.Облегна се назад.Гледах в една точка с насълзени очи, но по едно време съм започнала да се унасям.
Събудих се и усетих веднага миризмата на нещо вкусно.Отворих очи и погледнах към Макс.
-Какво правиш?-попитах, докато разтърквах очите си.
-Спагети.-каза той и сложи двете чинии на барплода.Аз станах и си измих очите.Седнах на високия стол и попитах:
-Да помогна?
-Не готов съм! Заповядай! -каза той и слоги в чинията ми спагети.
-Благодаря!-казах аз и започнахме да се храним.После ще се изкъпеш и ще ми дадеш мръсните дрехи да ги изпера.
-Добре....мамо.-казах едва доловимо.
-Искам да се усмихнеш.-каза той и погали дясната ми ръка.-Дължиш ми го.
Аз се усмихнах.Харесваше ми начина по който се държеше Макс.Когато го видях за първи път си помислих....пфф, идиот! Но той е много мило и добро момче.
-Имашли си приятелка?-попитах, докато преглъщах.
-Не.-отвърна той.
-Защо?-попитах настоятелно.
-Ами не съм намерил момиче, което да ми пасва.-отвърна и се усмихна.
-Ще я намериш....ти си мил, чаровен, забавен, секси, хубавец и още много.-казах аз и му намигнах.Той се засмя и каза:
-Да и съм ти майка...марш в банята!
Аз се засмях и вдигнах ръцете си в жест " не ме бий ".Стах и отидох в банията.
