Леле шантав ден.Прибирам се вкъщи и разбира се никой не ме забелязва.Както винаги тати седи сам на масата пиян и полузаспал,а мама е забила поглед в компютъра.Точно сега имам нужда от подкрепа и от един сандвич.Но явно нито едно от тези неща няма да получа,за това излизам навън.По скоро правя опит да изляза.Отварям вратата,спъвам се в нещо и падам.А това нещо се оказва колет адресиран доо.. Сара Кларкстън.Ама чакайте малко,това съм аз.Решавам да преживея сандвича и да разбера какво има в този колет.Влизам в стаята си и я заключвам.Отварям колета и виждам албум за снимки.Отварям първата страница и виждам мен и брат ми като малки.Чакай малко.Кой по дяволите има тези снимки?Има мои снимки,които явно са снимани тайно.Много мои снимки и О БОЖЕ!Моя снимка как се преобличам!Снимката е направена през прозореца ми,а фотографа ми най вероятно е стоял в градината ни.Отварям и на последната страница и виждам надпис: "Липсва ли ти?"Този....,който и да е,от къде по дяволите се е сдобил с тези снимки.Окей де направил ги е,но от къде знае,че брат ми е мъртъв.Леле става наистина много шантаво и аз започвам да се плаша.Затварям албума и го слагам под леглото си,сядам на един стол и се чудя кой може да е направил албума и всичко останало.Седя и си мисля,че това може да е Майкъл.Все пак той е единствения,който ме познава.ДА НЯМАМ други приятели и ми се ще да остане така,но уви.
На другия ден на път за училище виждам Майлъл.Той също ме вижда и се приближава до мен.
-Добро утро Сара.-казва той.
-Добро утро.-казвам аз и само го гледам и му се чудя как изобщо прикрива всичко.
-Е какво прави вчера?-пита.
-Моля?-казвам стреснато аз.
-Нали каза,че си заета и се чудех дали ще искаш да ми споделиш?-усмихнато казва той.
-Амиии... нищо.
-"Амиии... нищо".Да бе повярвах ти.-засмива се той.
В мен се надига нещо и изведнъж избухвам.
-Защо да му се не види си толкова заинтересуван,все ми задаваш някакви въпроси,но всъщност много добре знаеш отговора-изкрещявам аз.Той гледа стреснато и отговаря:
-Амии аз просто... много те хатесвам и искам да те опозная.
При тези думи аз замръзвам и потъвам в земята от срам.Наистина ли му се развиках.О Боже голяма съм идиотка.
-Майкъл,виж съжалявам,не знам какво ми става,аз също много те харесвам просто не съм спала от много времеи не зн...-изведнъж той ме целува.Аз оставам като гръмната.Той ме поглежда,усмихва ми се,хваща ме за ръката и тръгваме за училище.
