Ето я и срещата.Аз и Бен седим на една пейка и чакаме Майк.Той се появява с букет.О,наистина ли?Така само усложнява нещата.Аз ставам и го прегръщам.Той забелязва Бен и пита:
-Бро,какво правиш тук?
-Ами азз... искам да ти кажа нещо.
-Добре?-казва Майк с объркано изражение.
Бен става и ме хваща за ръка.
-Аз и Сара сме заедно.
Той първоначално ни гледаше със сериозен поглед след това се усмихна.
-Много смешно,а сега сериозно.Какво има?
-Майк истина е.-казвам.-С Бен сме заедно.
-От кога?
-От както .... ти ....-спирам.
-Оооо,ясно вие чакахте да умра и хоп захапахте се.
-Не,Майк не е вчрно.Аз те обичах,но ....
-Но аз умрях.
-Аммм да и...виж с Бен се влюбихме.Аз... не съм го планирала.Просто се случи.
-Ама разбира се.-казва Майк.-Между другото,това е за теб.-хвърля цветята в краката ми.Тръгва си ядосано,а в мен се надиха нещо.Не знам.Вина?Най-вероятно.С Бен се разхождаме около половин час и се прибираме.Не знам от тук нататък,какви ще са отношенията му с Майк.Прибирам се в нас и телефона ми звънва.
-Сараааа,как си?
-Самии,супер съм,ти?
-И аз.
-Как е баща ти?
-Ами пооправя се,но бавно.
-Е важното е,че се оправя.
Да еми Сам се върна е Лондон при баща си да го гледа.Ходи на работа и аз помагам с каквото мога.Татко първоначално отказа да дава пари за човека заради,когото жена му го е напуснала или ами не точно напуснала,но знаете.Все пак успях да го убедя да дава определена сума за лечението на Дерек.
-Мда,това е важното.-казва.-Ти каза ли на Майк за теб и Бен.
-Амиии... да.
-И как мина?
-Не много добре.
-Какво стана?
-Ами тръгна си ядосан.
-Е,разбираемо,но ще му мине.
-Дано.
-Как върви с баща ти?
-Еми върви.
-Това е добре.
-Мхм.
-Оки,Сара аз ще затварям,че трябва да дам едни хапчета на татко.
-О,добре,Поздрави го от мен.
-Добре.До после.
-До после.-казвам и затварям.
