Аз заспах може би към 4:00. Събуждам се към 10:00 от някакви шумове.слизам в кухнята и заварвам Бен целия оцапан със смес за палачинки.Около него е пълна бъркотия.Има и няколко счупени чинии.
Бен,какво да му се не види правиш?
-Палачинки,ама нещо не ми се получава.И току що разбрах,че не мога да готвя.-казва с усмивка.
-Да личи си.
-Аз ще почистя,ти се оправи и ще закусим навън,че ако се опитам да направя още нещо ще подпаля къщата.
Аз се засмивам и отивам да се оправя.След половин час оправяне съм готова,Бен също.Изчаквам го да се смени блузата,защото цялата е изцапана и излизаме навън. Сядаме да закусим в закусвалнята до тях.Аз и Бен си поръчваме палачинки и по едно време се появява...Сам.Кааааааааакво???/Облечен е със суичър и си е сложил качулка.Сяда срещу нас.
-Саа..ам??-казва Бен.
-Вижте,аз дойдох да ви кажа нещо изключително важно.
-Да,например,че отиваш в затвора,отново.-заявявам аз.
-Не,не моля ви изслушайте ме.
-Не се хаби.-казва Бен.
-Моля ви!
-Говори.-казвам.
-Сара?-казва Бен.
-Нека да казва,каквото има преди да го върнем в затвора.
-Вижте може и да не ми повярвате,но това което ще каже е истина.Ще започна с това,че Майк е жив.
-Моля?-казва Бен.
-Приятелят ви ще желае ли нещо?-пита сервитьорката,носеща палачинките ни.
-Не благодаря.-казва Сам.
Сервитьорката оставя палачинките и си тръгва,а сам продължава.
-Знам,че сигурно не ми вярвате,но това е истината,Но не това е нещото,което искам да ви кажа.-той се обръща към мен.-Сара,майка ти е замесена в това.
Моля?Ама какво?Майка ми?
-Как така майка ми е замесена?
-По скоро майка ни.Сара ние сме брат и сестра.
Моля?Не!Какеооо?Не е истина.
