Една седмица нямам никакви бележки и колети.Една седмица откакто се разкрещях на Майкъл.Дали всъщност е разбрал,че го подозирам и сега се опитва да е по-предпазлив?Охх или аз просто съм една параноичка.Ужас,подозирам гаджето си,за нещо което със сигурност не е направил той.Но все пак трябва да се уверя.След часовете отивам при него.
-Майки много ми се гледа филм-казвам супер разглезено.
-Ами добре да отидем на кино-предлага той.
-Нее иска ми се да е домашен филм,но в нас мама прави ремонт и не става.-набързо измислям лъжата.
-Ами тогава във нас.
-Ооо наистина ли,сигурен ли си,че е удобно?-питам.
-Разбира се.-казва и ме целува.БИНГО!Точно това беше плана,да отида у тях и 100% щях да намеря нещо ако е той.
Почти сме стигнали у тях и съм супер изнервена.Не знам какво ме очаква у тях.Спираме на входната врата.Той ме хваща за ръката и казва:
-Само да те предупредя,имам брат с 2 години по-голям от нас и е пълен идиот.
- Няма проблем-усмихнато казвам аз.
Той отваря вратата и гледката ме впечарлява.Наистина много красиво обзаведена къща.В хола стоят майка му и баща му.Майка му е слаба,красива жена.А баща му е висок,със сини очи и определено има стил.Майк ги поглежда и пита:
-Къде е Бен,искам да го питам нещо.
-Той е в стаята си,но не искаш ли първо да ни запознаеш със синпатичната си приятелка-казва майка му.
-О да.Мамо,тате това е Сара,Сара това са родителите ми.Сега всичко точно ли е?-пита съркастично той.
-Лиз,извилай Бен и ела с мен в кухнята,нека ги оставим насаме-казва баща му със заядлив тон.
Майката на Майк отива и вика брат му,който както разбрахме се казва Бен.Аз и Майк си говорим,когата чувам познат глас и се обръщам.О МИЛИ БОЖЕ!Това е Дийн.Това е брат ми.Как..во,чакай малко,обърках се?Нали от една година брат ми е мъртъв?Сега да не възкръсна?Охх трябва се успокоя.
-Бен да имаш случайно нялалва представа у кой може да ми е MP3 плейъра.-пита Майк.
-Не-подхилкващо отговаря Бен.
-Тъпанар върни ми го.-казва Майк и бута брат си.
-Хей олигофрен не е в мен.-защитава се Бен.
