След половин час вече са ми направени 3 теста и всичко беше окей и затова ми изписват още същия ден.Прибирам се вкъщи и се качвам в стаята си.После слизам да вечерям,защото е станало 8 часа,а и съм гладна.Ядем в пълно мълчание и по едно време телефона ми звънва.Майк е тоест Бен.Вдигам го.
-Сара как си?Много се притесних.-казва разтревожено.
-Добре съм.Ти как си?-питам.
-Да,добре съм.
-Благодаря ти,че ме спаси.
-Няма проблем.Имаш късмет,че бях наблизо.
-Да и пак благодаря.
-Винаги.
Усмихвам се.Дали не се влюбвам в него?Не,не мога.По този начин предавам Майк.А и той ме мисли за ужасна.Всъщност като се запознахме той се държеше като задник,а сега.....Какво му има?Дали и той няма някакви чувства към мен?
-Ами аз утре няма да ходя на училище.-казам.
-И аз мисля да пропусна.
-Ако искаш ела у нас към 13:00-предлагам.-Живея на южен Мейн.
-Добре-казва.-Сара аз ще затварям.Много съм уморен.Утре ще се видим.
-Лека нощ.
Затварям и сърцето ми бие лудо.Поглеждам нашите и те ме гледат въпросително.
-Кой беше?-пита баща ми.
-Ааа никой.-казвам.
-Сара кой покани у нас?
-Охх Бен,поканих Бен.
-Защо?
-Как така защо?Защото искам.
-Харесваш ли го?-пита майка ми.
-Какво?Не!Охх вижте вие утре няма да сте в нас.Така,че ще го поканя може би за два часа и после ще си тръгне.
-Добре за 2 часа може,но друг път като те питам искам да ми отговориш.-казва баща ми.
-Добре.Обещавам.
След вечеря се качвам в стаята си и заспивам много трудно.През цялото време мисля само за Бен.Дори към Майк не съм изпитвала такова нещо.
