осма глава

47 4 0
                                    

Охх какво ще правя.Майк го няма,Бен не иска да говори с мен,майка ми се държи странно,а аз не знам какво следва.Прибирам се вкъщи и виждам на входната врата бележка.Пак ли??На бележката пише:"Съжалявам за Майк,не трябваше да става така,но той не трябваше да си вре носа в чуждите работи."Какво?!Не не не ама....защо?Какво е разбрал Майк?Неее о Божее!!!!Влизам вътре докато препрочитам бележката.Някой ме вика:

-Сарааа!След малко ела да обядваш!

Обръщам се и виждам мама да подрежда масата.Моля?Това не се случва често.Всъщност не се е случвало откакто Дийн умря.И къде е татко?

-Амм мамо,какво става?-питам объркано.

-Правя обяд.-отговаря.

-Къде е татко?

-Горе е,преоблича се за обяд.

-Наистина и не е пиян?

-Да.

Какво се случва?

-Азз...ще се качвам.-казвам.

-Добре,после слез.

-Окей.

На път за стаята ми виждам тати.Неузнаваем е.Не е пиян,изкъпал се,облякъл се,обръснал се и изглежда прекрасно.

-Здравей Сара.-поздравява ме.

-Здрасти тате.-казвам.

Той слиза при мама и я целува,а аз се качвам горе.Добре,започна да става наистина шантаво.Влизам в стаята си.Ооо Боже в други ден е погребението на Майк.Искам да орида,от уважение,но не знам дали ще издържа.Толкова много го обичах,но него го няма,моето момче,няма го.На обяд слизам в кухнята.Мама и тати седят,говотят си,смеят се и ядът-заедно!

-Сара ела да хапнеш.-казва мама щом ме вижда.

Аз сядам без да обеля дума.Мама ме пита някакви въпроси,а аз и отговарян само с "да" и "не" без да обръщам особено внимание на това какво ме пита.След обяд аз лежа в стаята си и си мисля дали мама и татко няма общо с бележките,но не,те на са убиици.Оххх пак това главоболие.

Някои неща трябва да останат в тайнаWhere stories live. Discover now