След един-два часа майка ни се събужда и ни поглежда с объркан поглед.
-Къде съм?-пита и се оглежда.
-На вилата ни.-отговаря Бен.
-Какво правя тук?
-И ние това се чудим.-отговарям.
-Аззз...последно си спомням,че си легнах да спя у нас и Сара ти беше там.
-Амм да само,че това беше вчера.Сега сме понеделник.-лъжа(част от плана)
-Моля?Какво?Чакай не може.
-Защо не?
-Амм аз...ааа...нищо.-взима си телефона и вижда че й изписва,че е понеделник.Е,да смених датите и часовете на всички възможни устройства.
-Мамо,какво ще кажеш да се приберем?
-Добре.
Аз се качвам на колата на майка ми,а Бен се прибира в тях.Прибираме се и мама се чувства объркана.Плана е да я подлудим,така че-стъпка №2.
-Мамо искаш ли да полегнеш.
-Не!
-Но мамо изглеждам уморена.
-Не съм,оххх.Къде е баща ти?
-На работа.-казвам,но всъщност не е точно така.Попринцип в неделя татко почива,но точно сега му излезе някаква работа ли,не знам точно и няма да си дойде скоро.Така че това е идеалния момент.
-Добре,добре аз амм..
-Мамо,полегни си.
-Добре.-казва,но не мисля да го прави,а просто иска да спра да й досаждам.Знам го,защото и аз го правя понякога.
