Майка ни взима един нож и го допира до гърлото на Сам.В този момент аз влизам в нас със ами... 10-15 полицая.Ако се чудите защо са толкова много,ами казах им,че няма да е толкова лесно да я изведат от нас.
-Нито крачка повече.-казва майка ми държаща нож опрян до гърлото на Сам.
-Мамо недей.-казвам.
-Госпожо моля ви,само си усложнявате положението.-казва един от полицаите.
-О така ли?Махнете се от входа.Веднага!-краска.
-Добре,добре всички назад.-казвам и им правя знак с ръка да се отдръпнат.
Докато отстъпваме назад един от полицаите успява да се промъкне зад майка ни.
-Мамо,моля те пусни го.-казвам.
-Не и преди да ме пуснете да си тръгна.
-И къде ще отидеш?
-Където си поискам.
-Нали знаеш,че няма да те пуснат?
-Тогава ще убия Сам.-казва,а Сам започва да плаче.Все пак има опрян нож на гърлото си.Докато се опитвам да убедя майка ми да се предаде за да си улесни положението,полицаят зад нея взима ножа от ръката й и насочва пистолет към нея.Сам пада на земята и целия трепери.Аз го вдигам от земята и го прегръщам.
-Всичко е наред Сами.Всичко свърши.-успокоявам го.
Закопчават майка ни.След като вкарват майка ми в ареста,аз,Бен,Майк и Сам седим в нас и се опитваме да се успокоим.Опознахме Сам и честно казано много съжалявам,че не съм го познавала по-рано.Колкото до Бен и Майк гледам да не контактувам с тях.Просто не знам какво да правя.Как да кажа на Майк?Минава може би седмица през която прекарвам с баща ми.Той прие всичко наистина много тежко.Бях с него през тази една седмица и той си стъпи на краката.Майк не спира да ми звъни и пише.Най-накрая се съгласявам да излезем.Ще се чакаме на скейт парка.Решила съм да му кажа за мен и Бен и затова съм довела самия Бен.
