-Ами ако има в предвид,че ще убие някого довечера.
-Ами ако този някого сме...ние-преглъщам.
-Не,не не Сара!Спокойно.Ако сме заедно ще е наред.
-Да.
-Какво ще кажеш довечера да дойдеш в нас?
-Забрави ли,че съм наказана?-питам.
-Ще измислим нещо.
-Какво?
-Не знам.Помоли ги-предлага.
-Няма да стане.
-Пробвай де.
-Добре де,добре.Пак ще ти се обадя.
-Обичам те!-казва.
-И аз те обичам.
Затварям телефона и слизам при нашите.Мама е тръгнала за работа,а тати седи в кухнята.
-Тате,може ли да поговорим?
-Да.
-Може ли довечера да спя при Бен?
-Твърдо не.
-Но защо?
-Наказана си.
-Тате,моля те.Ще направя,каквото ми кажеш,само искам довечера да ме пуснеш при Бен.-казвам с жални очи.
-Оххх.-казва и се хваща за главата.-Добре!
-Наистина ли?
-Да и умната.-казва и се усмихва.
-Оооо благодаря,благодаря,благодаря!-казвам и го прегръщам.
Аз се качвам в стаята си и звъня на Бен.
-Пуснаха меееее!
-Супеер!Ще те взема на 7.
-Добре,ще чакам с нетърпение.
-И аз.-казва и затваря.
Аз седя в стаята си и се подготвям за теста по химия ,защото хал хабер си нямам от този предмет.По някое време слизам да ям,защото умирам от глад.Поглеждам часовника и виждам че е 5.Оправям се за довечера.Вече е 7 и Бен ме чака пред нас.Излизам и го прегръщам
-Добре ли си?-пита ме.
-Амииии...не точно.
-Виж всичко ще е наред.
- И как по точно реши че всичко ще е наред?
-Вече се обадих на полицията.
-Сериозно ли?И какво стана?
-Амиии...не бяха забелязали липсата на Сам и сега сигурно ще го пуснат за издирване.
-Но как не са забелязали?
-Не знам.
