Всичко ми се замайва и усещам,че ще припадна.
-Сарааа!Сараа добре ли си?!-чувам гласа на Бен.
Нищо не отговарям,той ме взима на ръце и ме понася нанякъде.Всичко ми причернява.
Събуждам се и разбирам,че съм в болница.До мен стои мама.
-Хей мила,как си?-пита ме.
-Добре,къде е Бен?
-Тръгна си.
-Наистина ли?Азз... исках да му благодаря.
- Вече го направихме с баща ти.
-А къде е татко сега?
-Отиде за храна.
-Хей Сара,как си?-пита ме татко идващ към мен,държащ торби с храна.
-Добре съм.
-Гладна ли си?
-Не благодаря.Амм.. какво стана защо съм тук.
-Доктора каза,че си засегнала вена и поради това си загубила доста кръв.-отговаря мама.
-И кога ще мога да си отида?
-Докъорът каза,че трябва си почиваш и ако се почувстваш добре може да си тръгнеш.-казва.
-Супер.Тръгвам.-казвам и отвивам одеялото.Виждам крака ми бинтован.
-Сара,сигурна ли си?-пита баща ми.
-Да тате.-казвам и стъпвам на земята.Правя една-две крачки и залитам,но балансирам положението като се хващам за един щкаф.
-Сара легни и си почини-лазва мама.
-Добре съм.
-Не,не си!
-Мамо моля те остави ме.Нищо ми няма.
-Сара слушай майка си.-казва баша ми.
-О моля ви.Една година не ви пукаше за мен.Сега ли сте загрижени.Дори не знаете какво се случва.-казвам викайки.
-Добре кажи ми какво се случва.-казва майка ми.
-Няма значение.Няма да ми повярвате.
-Пробвай ни.-казва баща ми.
-Няма значение.
-Добре кажи как пострада!-казва майка ми.
-Настъпах стъкло.-казах.
-Как?
-Ми така посто го настъпах.
-Не беше ли с обувки.
-Свалих ги,защото.....защото ме заболяха краката.
-Охх,Сара!-казва мама.
-Добре съжалявам,но наистина нищо ми няма.
-Всичко наред ли е?-пита докторът,който явно е дошъл да ме види.
-Да благодаря ви.-отговарям.
-Добре трябва да ти направя още няколко теста преди да те изпиша.
-Добре.
