Съботата отминава бързо.Седях в нас и четях книга.Наистина исках да се отърся от мисълта,че утре ще съм на погребението на първата ми любов,но не се получи,само за това мислех.Вечерта си легнах рано и станах в девет,за пръв път ставам толкова късно от доста време насам.Не знаех в колко часа е погребението.Писах на Бен и той ми каза,че е в 11.Облякох черна рокля и си сложих черни обувки.Излизайки от нас мама ме спира.
-Сара къде отиваш?
-Навън.
-Сараа!-казва с по-висок тон.-На погребението на Майк ли отиваш?
-Да.
-Сигурна ли си,че си добре?
-Да мампо айде чао-казвам изнервено и излизам
Отивам на мястото и виждам доста хота са се събрали.Явно много хора са го харесвали.Оглеждам се за Бен и го виждам заобиколен от хора изказващи му съболезнования.Виждам майка му и баща му стоящи над празния ковчег,плачещи.Горките хора.Когато Бен ме вижда идва до мен и ме прегръща.
-Как си?-питам го.
-Добре,благодаря.Ти как си?
-И аз съм добре.
-Виж извинявай за онзи ден,просто е ужасно да загубиш член на семейството... всъщност е ужадно да загубиш,който и да е твой близък,но ти едва ли знаеш какво е.Не ти пожелавам да ти се случи такова нещо.
Е да малко късно,но разбира се нямам намерение да му казвам за Дийн и факта,че е негово копие.
-Амм благодаря-казвам.
-Беен!-чува се гласа на баща му.
-Ей сега тате!Извини ме след малко се връщам.-казва и отива при баща си.
Аз се обръщам и виждам някакъв човек да се запътва към мен.
-Здравейте.Аз бих искал да ви дам това.-казва и ми подава някаква бележка и си тръгва.Аз я поглеждам,а на нея пише:"Как си Сара.Предполагам не много добре и предполагам ти е писнало от всичко това и искаш да разбереш кой съм,но ще трябва да потърпиш още малко".Вдигам глава и виждам онзи човек да се отдалечава.Аз го догонвам и го питам:
-Извинете сър!Вие ли написахте тази бележка?
-Не!Едно момче ми даде бележката и ми каза да я дам на вас.
-Какво момче?
-Ами не знам,качи се в някаква кола и замина.
-Видяхте ли номера на колата?
-Не съжалявам!
-Не,няма проблем,а може ли да ми го опишете?
-Ами малко по-висок от вас,с кафява коса,кафеви очи и като цяшо е синпатичен.
-Добре благодаря ви.Каза ли ви нещо освен да ми дадете бележката?
-Не.
-Добре благодаря ви.
- Моля.-казва мъжът и си тръгва.
Единствения човек,който отговаря на описанието и ме познава е Бен,но той не знае за Дийн и в никакъв случай не би убил Майк.Охх предвам се,наистина няма човек,който да знае толкова за мен.Опитвам се да намеря Бен,но без успех.Виждам родителите му и отивам при тях.
-Здраврйте.Много съжалявам за Майк,аз също много го обичах.-казвам
-Благодаря ти,Сара.-казва майла му и ме прегръща.
-Да,благодаря ти.-казва баща му и ме потупва по рамото.
-Може ли да ви попитам къде е Бен?
-Ами не знам.-казва майка му.-Джак виждал ли си го?
-Не.-отвръща баща му.
-Добре,благодаря ви.-казвам и си тръгвам.
Не е ли странно?Бен да си тръгне малко првди да получа бележката.Вървя към нас и виждам някакъв да ме наблюдва.100% това е моя човек.Тръгвам към него,а той разбира се бяга.Не!Не и този път.Свалям си обувлиъе защото бях на платформи и тичъм към него.Няма да ми се измъкнеш.Бягам но настъпвам нещо остро и спирам.Някакво стъкло,ама разбира се.Седя на пътя,а кръвта ми започва да изтича много бързо.Изпитвам ужасна болка.Опитвам се да се изправя,но без успех.Майко колко ме боли.
-----------------------------------------------------
Съжалявам,че качвам главата чак сега просто както всички останали и аз ходя на училище и нямах време.Е надявам се да ви хареса.
