двадесет и втора глава

31 4 0
                                        

На сутринта се събуждам в 12:00.Явно наистина съм била много уморена.Слизам да закусвам-обядвам с надеждата нашите да са на работа,но те свдят на масата и ме гледат.

-Къде беше?-пита ме тати.

-В леглото.

-Сарааа!Наказана си.

-Но аз нищо не съм направила.

-Как ще обясниш облеклото си?

Поглеждам с какво съм облечена и забелязвам,че съм с дрехите от снощи.Упс!

-Наказана си!-казва отново баща ми.

-Не е честноо.

-Няма нищо честно в този свят.Аз ядосано се качвам в стаята си,затръшвам вратата и я заключвам.Знаех си,че ще загазя,но до сега никога не са ме наказвали.Взимам телефона си и се обаждам на Бен.

-Ало Сараа?-прозява се,явно съм го събудила.

-Събудих ли те?

-А не не,бях станал.

-Бен стана нещо ужасно.

-Какво!?-пита с разтревожен глас.

-Наказаха ме.

-Оффф Сара,помислих че е нещо сериозно.

-Ами това е сериозно.До сега не са ме наказвали.

-За всичко си има първи път.

-Да но...-спитам,защото виждам нещо на прозореца ми.Бележка!Ама сериозно ли?Язимам я,а на нея пише:"Тази вечер ще е шоуто"

-Сигурно се шегуваш?-казвам.

-За кое?-пита Бен

-Отнова имам бележка от нашия скъп приятел Сам.

-Моля?Какво пише?

-"Тази вечер ще е шоуто"

-Моля?

-Еми това пише.

-И какво трябва да означава това?

-Нямам идея.

Някои неща трябва да останат в тайнаWhere stories live. Discover now