Е това е моята тъжна история.Сега нека ви се представя.Аз съм Сара Кларкстън и съм на 16 години.Живея в Лос Анджелис със семейството ми.Преди това живяхме в Лондон,но именно там се случи инцидента и нашите искаха да отидем някъде надалеч за да забравят случилото се,но аз никога няма да забравя.
И така сега сме 5ти септември и днес е първият учебен ден.Много се вълнувам.Всъщност-не... изобщо не се вълнувам.Защото точно на този ден брат ми загина.Брат ми-Дийн.Леле колко много го обичах.Но него го няма и аз нищо не мога да направя.Както казах днес е първият учебен ден и трябва да побързам ако искам да стигна навреме.Часът е 6:00 и не съм спала цяла нощ.Почваме в 8:00 и колкото и да не ви се вярва 2 часа изобщо не ми стигат да се оправя.Но аз няма да съм в училището,в което бях миналата година понеже тогава трудно преживявах загубата ми и се утешавах като... амм бягах от час,не учех,убиждах учители и т.н.Е изгониха ме и тази година съм в друго училище.Хубавото беше,че в старото училище нямах много приятели,тоест нямах никакви приятели.Така че няма кой да ми липсва.
Бързам колкото мога,но уви.Закъснявам.Каква изненада!Часът е започнал преди 10 минути,а аз седя пред стаята и се чудя дали изобщо да влизам.ДА!ТРЯБВА!Отварям вратата и всички погледи се насочват към мен.
-Госпожице Кларкстън, закъсняхте-отбелязва госпожата.Да наясно съм.
-Съжалявам.Може ли да остана в час?-питам най-любезно.
-Охх добре,седни!-предава се госпожата.
Аз кимам и сядам най-отзад,защото това беше единственото свободно място.Настанявам се и си изваждам нещата,докато целия клас не спира да ме гледа.Какво толкова гледат,сякаш никога не са виждали човек да закъснява.Човек,който закъснява при положение,че живее на 2 пресечки от училището и има 2 часа да се оправи,но те разбира се не знаеха това.Не след дълго вниманието им отново е привлечено от госпожата.
Аз седя отпусната на чина и се опитвам да се концентрирам в думите на госпожата,но сънят бързо ме настига и заспивам.
Събуждам се с писъци.О,Боже!Сънувах отново кошмар с брат ми,но този път аз съм причината за смъртта му.Когато се оглеждам,забелазвам,че отново съм привлякла вниманието на класа ми.Часът свършва и целият коридор се пълни с ученици.Едвам успявам да се добера до шкафчето ми.Когато го отварям забелязвам бележка.Леле първият ми ден в училище и вече си имам таен обожател.Но за моя изненада бележката не е любовна.На нея пише:,, След училище ела пред шкафчето си.Сама!"Думата ,,Сама" е подчертана.Боже!Какво се случва?!Това като заплаха ли трябва да звучи?Мислите ми се разсейват от звънеца.На път към стаята,някой ме спира като ме хваща за ръката.Обръщам се и виждам най-сладкото момче,което съм виждала някога.Поглежда ме със сините си очи и казва:
-Искаш ли да изкараш часа с мен,навън.
Аз за момент си спомням за бележката.Попринцип съм си обещала,че тази година няма да бягам,но тук се случва нещо и аз съм твърдо решена да разбера какво е то,а и плюс това той е супер сладък.Нищо не казвам,само кимам.
