1

855 25 0
                                    

- Трябва да отидем в някой бар още сега и да го отпразнуваме.

Не бях особено изненадана от категоричното изказване на съквартиранта си. Кари Тейлър непрекъснато си намираше извинение да празнува, пък ако ще и най-незначителното. Винаги съм смятала това за част от чара му.

- Сигурна съм, че да се напиеш в нощта, преди да започнеш нова работа, не е особено добра идея.

- Хайде де, Ева!

Кари седна на пода на новата ни всекидневна, насред шестте големи кашона, с които пренасяхме багажа си, и пусна в ход очарователната си усмивка. Разопаковахме от дни, а той все още изглеждаше невероятно. Строен, тъмнокос и със зелени очи, Кари беше от мъжете, които почти винаги изглеждат фантастично. Може би щях да се дразня, ако не бе най-скъпият ми човек на земята.

- Не става дума за пиянски изпълнения - продължи да настоява той. - Само една-две чаши вино. Може да улучим някоя промоция в края на работния ден и да се приберем до осем.

- Нямам представа дали ще се върна навреме - махнах с ръка към клина си за йога и прилепналия потник, с който тренирах. - След като засека колко време ми отнема да стигна до работа, отивам във фитнеса.

- Ще ходиш бързо, ще тренираш още по-бързо.

Кари повдигна вежда в съвършена арка и ме накара да се разсмея. Определено очаквах лицето му, което струваше милиони, някой ден да се появи по рекламни билбордове и модни списания из целия свят. Независимо от изражението му, той винаги изглеждаше поразително.

- Какво ще кажеш да го оставим за утре след работа? - предложих като алтернатива. - Ако изкарам деня, наистина ще имам повод за празнуване.

- Става. Мисля да нахлуя в новата кухня и да се развихря за вечеря.

- Хмм... - Готвенето бе сред най-големите удоволствия на Кари, но не и сред най-големите му таланти. - Страхотно!

Той издуха един своенравен кичур от челото си и ми се ухили.

- Имаме кухня, за която повечето ресторантьори биха убили човек. Няма начин да прецакаш яденето в нея!

Макар силно да се съмнявах в това, само махнах с ръка и излязох. Предпочитах да си спестя разговор на тема „готвене". Слязох с асансьора до първия етаж и се усмихнах на портиера, който ми отвори със замах.

Открита пред тебWhere stories live. Discover now