Открита пред теб

22

- Готова ли си?

Отворих чекмеджето и извадих чантата си, използвайки възможността да си поема въздух. Ухаеше феноменално.

- Господин Крос - чух гласа на Марк. - Радвам се да ви видя тук. Има ли нещо.

- Тук съм за Ева. Имаме среща за обяд.

Изправих се точно навреме, за да видя как Марк вдигна учудено вежди. Овладя се бързо и красивото му лице отново придоби обичайното си добродушно изражение.

- Ще се върна в един - уверих го аз.

- Ще се видим тогава. Приятен обяд.

Гидиън сложи ръката си на кръста ми и ме поведе към асансьорите, спечелвайки ни удивен поглед от Мегуми, когато минахме край рецепцията. Пристъпих нервно от крак на крак, докато той натисна копчето на асансьора, толкова ми се искаше денят да мине, без да срещна мъжа, за чието докосване копнеех като за дрога.

Застана пред мен, докато чакахме, и прокара върха на пръстите си по ръкава на сатенената ми блуза.

- Всеки път, когато затворя очи, те виждам в онази червена рокля. Чувам звуците, които издаваш, когато си възбудена. Усещам как се движиш върху члена ми, все едно го стискаш с юмрук, и ме караш да свърша така мощно, че чак боли.

- Недей.

Отклоних поглед, не можех да понеса интимния начин, по който ме гледаше.

- Не мога да спра.

Посрещнах пристигането на асансьора с облекчение. Той ме хвана за ръката и ме дръпна вътре. Сложи ключа си в командния панел и ме привлече по-близо до себе си.

- Ще те целуна, Ева...

- Не.

Притисна ме и покри устните ми със своите. Съпротивлявах се, доколкото ми беше възможно, след това се поддадох на чувството, наслаждавайки се на това как езикът му гали моя - бавно и сладко. Исках целувката му от мига, в който бяхме правили секс. Исках някакво доказателство, че цени онова, което бяхме споделили, че и за него то означава толкова, колкото и за мен.

В момента, в който се отдръпна, отново се почувствах изоставена.

- Хайде.

Извади ключа и вратата на асансьора се отвори.

Този път червенокосата рецепционистка не каза нищо, въпреки че ме изгледа доста странно. За разлика от нея секретарят на Гидиън, Скот, се изправи на крака, когато ни видя да наближаваме, и ме поздрави любезно: