Открита пред теб

39

***

      Кабинетът на доктор Питърсън беше точно такъв, какъвто си го спомнях. Боядисана в меки пастелни тонове, стаята изглеждаше едновременно професионално и уютно. Доктор Питърсън си беше все същият – хубав мъж с прошарена коса и благ интелигентен поглед.

      Покани ни в кабинета си с широка усмивка и отбеляза колко страхотно изглежда майка ми и колко много приличам на нея. Каза ми, че много се радва да ме види и че изглеждам добре, но по погледа му разбрах, че говори така само заради нея. Беше прекалено опитен, за да не забележи, че ме раздират потиснати чувства.

      – И така – започна той и се настани на стола срещу дивана, на който седнахме двете, – какво ви води при мен?

      Аз му разказах как тя се бе опитала да следи всяко мое движение чрез мобилния ми телефон и подчертах, че това е ужасна намеса в личното ми пространство. Тя му разказа за интереса ми към крав мага, който тя приемала като знак, че се чувствам несигурна. Аз му разказах как двамата със Стантън едва ли не превзеха студиото на Паркър, карайки ме се чувствам буквално задушена. Тя заяви, че съм предала доверието ѝ, разкривайки пред чужд човек дълбоко лични проблеми, което я накарало да се почувства разголена и уязвима.

      През цялото време доктор Питърсън ни слушаше внимателно, водеше си бележки и почти не говореше, докато не изляхме всичко.

      След като млъкнахме, той се обърна към майка ми:

      – Моника, защо не ми каза, че следиш телефона на Ева?

      Тя издаде брадичка напред и зае обичайната си защитна поза:

      – Не виждам нищо лошо в това. Много родители следят децата си чрез мобилните телефони.

      – Непълнолетните си деца – възразих аз. – Аз съм възрастен човек. Личното ми време си е само мое.

      – Ако се поставиш на нейно място, Моника – намеси се доктор Питърсън, – мислиш ли, че би се чувствала по същия начин? Как би реагирала, ако разбереш, че някой следи действията ти без твое знание и разрешение?

      – Не бих имала нищо против, ако този някой е майка ми и знам, че това я прави по-спокойна – не се предаде тя.

      – А помисляла ли си как твоите действия се отразяват на спокойствието на Ева? – попита той благо. – Желанието ти да я предпазваш е напълно разбираемо, но трябва открито да обсъдиш с нея мерките, които възнамеряваш да предприемеш. Важно е да имаш нейното съгласие и да очакваш съдействие, само ако тя поиска да ти го даде. Трябва да уважаваш правото ѝ сама да определя личните си граници, които може да не са толкова широки, колкото ти се иска на теб.