Открита пред теб

4

Пред сградата бе паркиран лъскав джип „Бентли". Съзрях отражението си в тъмните прозорци на лимузината, по които не се виждаше дори петънце. Бях силно зачервена, а сивите ми очи блестяха прекалено ярко. И преди бях забелязвала това изражение на лицето си - в огледалото в банята, точно преди да си легна с някой мъж. То означаваше „Готова съм за чукане" и нямаше никаква работа на лицето ми в този момент.
Божичко! Я се вземи в ръце!

Пет минути с господин Тъмен и Опасен бяха достатъчни да се изпълня с нервна, неспокойна енергия. Все още усещах привличането му - необясним и настойчив подтик да се втурна обратно вътре, при него. Можех да се оправдая, че не съм свършила работата, за която дойдох до „Кросфайър билдинг", но знаех, че по-късно ще се ядосам на себе си, ако го сторя. Колко пъти щях да се правя на идиот за един ден?

- Достатъчно! - смъмрих се сама под нос. - Продължаваме нататък.

Разнесе се свирене на клаксони - едно такси се бе шмугнало пред друго, избягвайки бронята му само на сантиметри, а после шофьорът рязко наби спирачки, защото някакви твърде смели пешеходци стъпиха на платното, преди светофарът да светне зелено. Последваха крясъци, канонада от възклицания, ругатни и изразителни жестове с ръце, които обаче не бяха заредени с истински гняв. Само след секунди всички участници щяха да забравят за случката и тя щеше да се превърне в поредния такт от естествения ритъм на града.

Влях се в тълпата пешеходци и тръгнах към фитнес залата, а по устните ми плъзна закачлива усмивка. Ах, Ню Йорк! - помислих си, вече отново спокойна. - Ти си просто велик!

Смятах да остана един час - първо да загрея на пътеката, а после да поработя с някои уреди, но когато видях, че всеки момент ще започне курс по кикбокс за начинаещи, тръгнах след тълпата ученици. След приключването на часа почти бях дошла на себе си. Мускулите ми трепереха от точно толкова умора, колкото трябва, и бях сигурна, че ще спя добре през нощта.

- Справихте се чудесно.

Изтрих потта от лицето си с кърпата и се вгледах в младия мъж, който ме бе заговорил. Беше висок, с дълги крайници и гладки мускули, будни кафяви очи и безупречна кожа с цвят на кафе с мляко. Миглите му бяха толкова дълги и гъсти, че предизвикваха завист, а главата му бе обръсната.

- Благодаря - изкривих устни в печална гримаса. - Личеше си, че ми е за първи път, а?

Мъжът се усмихна и ми протегна ръка:

- Паркър Смит.

- Ева Трамел.

- Имаш естествена грация, Ева. С малко тренировки можеш да станеш истински майстор. В град като Ню Йорк е наложително човек да знае техники за самоотбрана.

След тези думи той махна към корковото табло за обяви на стената, където с цветни кабърчета бяха закачени множество визитни картички и рекламни листовки. После откъсна една от лентичките в долната част на обява, напечатана върху лист с електриков цвят, и ми я подаде.

- Да си чувала за крав мага?

- В един филм с Дженифър Лопес...

- Аз преподавам и с удоволствие бих те обучавал. Това са адресът и телефонният номер на залата.

Подходът му ми хареса. Беше директен и прям, също като погледа му, а усмивката му бе съвсем искрена. Зачудих се дали не се опитва да ме сваля, но държанието му бе толкова спокойно и овладяно, че нямаше как да съм сигурна.

Паркър кръстоса ръце и бицепсите му изпъкнаха. Беше облечен в черна тениска без ръкави и панталони до под коленете. Кецовете му, марка „Конвърс", изглеждаха удобни след дългата употреба, а на врата му изпод тениската се показваха племенни татуировки.

- Часовете са на страницата ми в интернет. Трябва да дойдеш и да погледаш, за да прецениш дали е подходящо за теб.

- Определено ще си помисля.

- Направи го! - Той отново протегна длан, ръкостискането му бе здраво и уверено. - Надявам се да се видим там.