Открита пред теб

11

- Мога да променя настроението ти.

- Не проявявам интерес.

Крос ме погледна през рамо. И ризата, и вратовръзката му бяха в същото небесносиньо като ирисите му. Ефектът бе поразителен.

- Не ме лъжи, Ева. Никога.

- Не лъжа. Да, привличаш ме, но какво от това? Предполагам, че с повечето жени е така.

Увих остатъка от шоколада си и го пъхнах в пликчето, което бях прибрала в дамската си чанта.

Нямах нужда от шоколад, когато дишах един и същ въздух с Гидиън Крос.

- Но не възнамерявам да предприема каквото и да било по въпроса - добавих аз.
Той се обърна към мен бавно и лениво, а греховните му устни се смекчиха от онази едва забележима усмивка. Спокойствието и безразличието му още повече ме вбесиха.

- Привличане е прекалено мека дума за... - той обхвана с жест пространството помежду ни - това.

- Наречи го лудост, но предпочитам първо да харесам някого, преди да тръгна да се търкалям гола с него.

- Не е лудост - отвърна той. - Но аз нямам нито времето, нито склонността да ходя по срещи.

- Значи ставаме двама. Радвам се, че го изяснихме.

Той пристъпи към мен и вдигна ръка към лицето ми. Насилих се да остана на място и да не му доставя удоволствието да види смущението ми. Докосна с палец ъгълчето на устата ми, после го поднесе към своята. Засмука възглавничката и промълви ниско:

- Шоколад и ти. Вкусно.

По тялото ми премина тръпка, а между краката ми се разгоря парещ копнеж, докато си представях как облизвам шоколад от неговото убийствено секси тяло.

Погледът му потъмня и Крос снижи интимно глас:

- Романтиката не е в репертоара ми, Ева. Но затова пък знам хиляди начини да те накарам да свършиш. Нека ти покажа.

Асансьорът забави ход и спря. Той извади ключа от таблото и вратите се отвориха.

Отдръпнах се в ъгъла и махнах с ръка, за да го отпратя:

- Не проявявам интерес.

- Ще го обсъдим.

Крос ме хвана за лакътя и внимателно, но настойчиво ме измъкна навън.