Открита пред теб

44

Гидиън се приведе над мен, дишайки тежко, косата му падна напред и погъделичка гърдите ми.

– Господи, не мога да прекарам и един ден без това. Дори часовете на работа ми се струват прекалено дълги.

Прокарах пръсти през косата му, беше се изпотил.

– И ти ми липсваше.

Той притисна лице в гърдите ми.

– Когато не си при мен се чувствам толкова... Никога вече не бягай от мен, Ева. Няма да мога да го понеса.

Дръпна ме, така че се изправих пред него и петите ми докоснаха твърдия под, като продължаваше да държи члена си в мен.

– Ела с мен вкъщи.

– Не мога да оставя Кари.

– Тогава го вземаме с нас. Шшшт... Преди да започнеш да протестираш, не забравяй, че мога да му помогна да постигне всичко, което очаква от това парти. Нищо няма да направи, като се мотае тук.

– Може би се забавлява.

– Не искам да си тук.

Изведнъж бе станал някак далечен, а гласът му много по-контролиран.

– Знаеш ли колко дълбоко ме нараняваш така? – изплаках тихо аз, гърдите ми отново се стегнаха от болка. – Какво толкова ми има, че не искаш да бъда близо до семейството ти?

– Нищо подобно, ангелче – той ме прегърна и ръцете му успокоително започнаха да милват гърба ми. – Проблемът изобщо не е в теб, а в това място. Не искам. Не мога да остана повече тук. Нали искаш да разбереш какво сънувам. Сънувам тази къща.

– О! – усетих как стомахът ми се свива от тревога. – Съжалявам. Не знаех.

Нещо в гласа ми го подтикна да ме целуне между веждите.

– Днес бях груб. Съжалявам. Това място ме прави нервен и раздразнителен, но това не е извинение.

Обвих лицето му с ръце, видях в очите му онези бурни чувства, които бе свикнал да прикрива.

– Никога не ми се извинявай за това, че разкриваш същността си пред мен. Точно това очаквам от теб. Искам да бъда твоето сигурно убежище, Гидиън.

– Ти си. Не знаеш до каква огромна степен, но ще намеря начин да ти го покажа – той допря челото си до моето. – Да си вървим вкъщи. Купил съм ти някои неща.