Открита пред теб

30

***
      Върнах се на работното си място, погледнах телефона си и видях, че съм получила съобщение от Гидиън. Казваше, че ще има петнайсет свободни минути точно в три без четвърт. През следващия час и половина едва сдържах нетърпението си. Бях решила да последвам съвета на Кари и да се позабавлявам. Съвсем скоро с Гидиън трябваше да преминем през тинята на миналото ми, но сега мислех да направя нещо, което да достави удоволствие и на двама ни.

      Пуснах му съобщение точно преди да тръгна към него, за да му кажа да ме очаква. Като се има предвид с колко малко време разполагахме, не трябваше да губим и минута. Сигурно и Гидиън е мислил същото, защото Скот ме чакаше на рецепцията още щом наближих приемната на „Крос индъстрис“. Посрещна ме в момента, в който рецепционистката натисна бутона, за да ме пусне.

      – Как върви работата? – попитах аз.

      Той се усмихна:

      – Засега прекрасно. А твоята?

      – Било е и по-зле – отвърнах на усмивката му.

      Когато влязох в кабинета, Гидиън говореше по телефона. Тонът му беше рязък и нетърпелив, докато нареждаше на човека от другата страна на линията да се оправя сам, а не да го чака той да решава всичко.

      Гидиън вдигна пръст, с което ми даде знак да изчакам още минута. В отговор направих огромен балон с дъвката, която дъвчех, и го спуках шумно.

      Той вдигна учудено вежди и натисна бутоните, за да заключи вратата и да затъмни стъклената стена.

      Тръгнах бавно и с усмивка към бюрото му и се метнах отгоре, а после закачливо залюлях краката си и прокарах пръст по долната си устна. Той спука с пръст следващия балон, който направих. Престорих се, че се цупя.

      – Оправете нещата – заяви той тихо, но властно на човека, с когото разговаряше. – Мога да пристигна едва следващата седмица, а това ще ни забави още повече. Стига толкова приказки. На бюрото ми има нещо, което не търпи отлагане, и ти ми пречиш да се захвана с него. Мога да те уверя, че това не се отразява никак добре на отношението ми към твоя проблем. Свърши каквото е необходимо и се обади утре да ми докладваш.
      Затвори телефона, като едва потискаше яда си:

      – Ева.

      Вдигнах ръка, за да му направя знак да замълчи, извадих дъвката от устата си, увих я в едно от лепящите листчета, което взех от бюрото му, и я изхвърлих в кошчето.