Открита пред теб

31

***

След като свърших работа, реших да сляза пеша до фоайето, за да не се чувствам виновна, че ще пропусна фитнеса, но докато стигна долу, вече сериозно съжалих за решението. Недоспиването от предишната вечер ме караше да се чувствам изтощена. Точно си мислех дали да не взема метрото, вместо да се прибирам пеша, когато видях бентлито на Гидиън, паркирано пред сградата. Шофьорът излезе и ме поздрави по име, а аз спрях, силно изненадана.

- Господин Крос ми нареди да ви закарам до вас - заяви той. Изглеждаше много елегантен в шофьорската си униформа и фуражка.

Беше възрастен човек с червеникава коса, която бе започнала да побелява, и светлосини очи. Говореше със странен мек акцент.

Бях благодарна за предложението, краката наистина ужасно ме боляха.

- Благодаря. Извинявай, как се казваше?

- Ангъс, госпожице Трамел.

Как можах да забравя? Името беше толкова на място, че ме накара да се усмихна:

- Благодаря ти, Ангъс.

Той докосна с пръсти фуражката си.

- За мен е удоволствие.

Плъзнах се през задната врата, която ми отвори, настаних се на седалката и в този момент забелязах пистолета, който носеше в кобур, закачен на рамото. Очевидно Ангъс, също като Кланси, изпълняваше ролята и на шофьор, и на бодигард.

Колата се отдели от бордюра и аз попитах:

- Откога работиш за господин Крос, Ангъс?

- Станаха осем години.

- Доста време.

- Познавам го отпреди това - разприказва се той и улови погледа ми в огледалото за обратно виждане. - Карах го на училище, когато беше момче. Когато порасна, ме нае от господин Видал.

Отново се опитах да си представя Гидиън като дете. Без съмнение още тогава е бил красив и магнетичен.

Дали е имал „нормални" сексуални контакти като тийнейджър? Бях сигурна, че момичетата са се хвърляли в краката му. И тъй като, изглежда, по рождение има силно развито либидо, сигурно още тогава е бил доста палав младеж.

Изрових от чантата си ключовете за вкъщи, наведох се напред и ги оставих на седалката до Ангъс.