Открита пред теб

19

- Ева.

Той натисна едно копче и между нас и шофьора се издигна стъклена преграда. В следващия миг ме дръпна в скута си и устата му притисна моята в настървена целувка.

Направих онова, което ми се искаше да направя още в мига, в който го видях в хола си - зарових ръце в косата му и отвърнах на целувката. Харесвах начина, по който ме целуваше - сякаш изпитваше потребност, сякаш ще полудее, ако не го направи, сякаш бе чакал прекалено дълго. Засмуках езика му, вече знаех какво удоволствие му доставя това, знаех какво удоволствие изпитвам самата аз и колко много ми се иска да засмуча и други части от тялото му със същата страст.

Ръцете му се плъзгаха по голия ми гръб, а аз изстенах, когато усетих възбудения му член да допира бедрото ми. Преместих се и го обкрачих, отметнах полата на роклята си и мислено благодарих на майка си за нея - огромната ѝ цепка беше толкова удобна. Притиснах бедрата му с колене, обгърнах раменете му с ръце и го целунах още по-дълбоко. Ближех отвътре устата му, подръпвах със зъби долната устна, галех езика му с моя.

Гидиън ме хвана през кръста и ме отблъсна от себе си. Облегна се назад и изви глава, за да погледне право в очите ми. Дишаше тежко:

- Какво правиш с мен?

Прокарах ръце по гърдите му, наслаждавайки се на твърдото тяло под официалната риза. Плъзнах пръсти по добре очертаните мускули на корема му, опитвах се да си представя как изглежда гол.

- Докосвам те. И ти се наслаждавам. Желая те, Гидиън.

Той стисна китките ми, така че не можех да мръдна.

- По-късно. В момента сме в центъра на Манхатън.

- Никой не може да ни види.

- Няма значение. Не е нито времето, нито мястото да започваме нещо, за което ще са ни нужни часове. И без това от следобеда не мога да дойда на себе си.

- Тогава да доведем започнатото докрай.

Стисна ръцете ми още по-силно.

- Не можем да го направим тук.

- Защо не? - попитах аз и изведнъж ме порази една мисъл. - Досега не си ли правил секс в лимузина?

- Не - отговори той и стисна зъби. - А ти?
Не му отговорих, отместих поглед и се загледах в колите и пешеходците, които забързано се движеха край нас. Бяхме само на няколко сантиметра от хората, но затъмнените стъкла ни скриваха напълно, предизвиквайки ме да се държа безразсъдно. Исках да му доставя удоволствие. Исках да се уверя, че мога да достигна до истинския Гидиън Крос и нищо друго, освен той самият, не можеше да ме спре.