Открита пред теб

42

- Кажи ми, ако имаш нужда от нещо. И запази един танц за мен.

Той ми намигна, след това скочи от стола и изчезна.

Айрланд зае мястото му, настанявайки се с изисканите движения на добре обучена абитуриентка. Косата ѝ стигаше до кръста, а красивите ѝ очи гледаха прямо и открито. Изглеждаше по-зряла, въпреки че по изчисленията ми въз основа на разпечатките от Кари, трябваше да е едва на седемнайсет.

- Здрасти!

- Здравей!

- Къде е Гидиън?

Свих рамене, изненадана от директния въпрос:

- Не съм сигурна.

- Той обича да е сам - кимна тя

многозначително.

- Винаги ли е бил такъв?

- Предполагам. Изнесе се от къщи, когато бях още малка. Обичаш ли го?

За миг дъхът ми спря. Издишах дълбоко и отвърнах просто:

- Да.

- Така си и помислих, когато видях клипчето ви в Брайънт парк - тя прехапа плътната си долна устна. - Забавно ли е? Нали разбираш. Да излизаш с него.

- Ами...

Господи, има ли някой на този свят, който познава Гидиън?

- Не бих казала, че е забавно, но никога не е скучно.

Оркестърът започна да свири Come Fly with Me на Франк Синатра и в същия миг, като по чудо, Кари се озова до мен.

- Помогни ми да създам добро впечатление, Джинджър.

- Ще дам всичко от себе си, Фред - влязох в тона му аз, обърнах се към Айрланд и ѝ се усмихнах - Извини ме за минута.

- Три минути и деветнайсет секунди - поправи ме тя, демонстрирайки типичните за семейството музикални познания.

Кари ме заведе на празния дансинг и двамата се понесохме в бърз фокстрот. Трябваше ми малко време, за да вляза в ритъм, през последните дни бях буквално скована от мъка. Но с Кари танцувахме заедно от толкова отдавна, че бързо дойдох на себе си, и се понесохме с плавни движения по дансинга.

Музиката свърши и ние спряхме, останали без дъх. Бяхме приятно изненадани от ръкоплясканията, които последваха. Кари се поклони елегантно, а аз се облегнах на ръката му и направих реверанс.