Открита пред теб

38

***
Следващата сутрин ми се струваше странно сюрреалистична. Успях някак да стигна до работа, но до обяд се движех като в ледена мъгла. Непрекъснато ми беше студено, въпреки че бях облякла жилетка върху блузата и бях наметнала шал, който никак не подхождаше на останалото. Отнемаше ми доста по-дълго от обичайното време да осмисля и най-елементарния въпрос и не можех да се отърся от усещането за ужас.

Гидиън не се опита да се свърже с мен.

След есемеса, който му изпратих снощи, не последва какъвто и да е отговор нито на телефона, нито на електронната ми поща. Не получих съобщение и в офиса.

Мълчанието му ме измъчваше. Особено след като видях онлайн снимките и любителските клипчета, заснети по време на сцената, разиграла се между нас в Брайънт парк. Изпитах горчиво-сладко чувство, когато видях страстта и болезнения копнеж, изписани по лицата ни, облекчението от това, че отново сме заедно.

Болката стисна още по-силно гърдите ми.Гидиън.

Ако това бе краят, дали някога щях да спра да мисля за него и да мечтая да сме заедно?

Опитвах се да овладея чувствата си. Днес Марк имаше среща с Гидиън. Може би затова той не бързаше да се свърже с мен. А може би беше прекалено зает. Нямаше никакво съмнение, че е, знаех колко претрупан е графикът му. А и доколкото си спомнях, все още имахме уговорка да отидем заедно на фитнес след работа. Въздъхнах и си казах, че нещата все някак ще се оправят. Просто трябваше да се оправят.

Точно в дванайсет без петнайсет телефонът на бюрото ми иззвъня. По номера разбрах, че ме търсят от рецепцията, въздъхнах разочаровано и вдигнах слушалката.

- Здрасти, Ева! - поздрави ме весело Мегуми. - Магдалин Перес е тук, иска да се срещне с теб.

- Така ли? - вперих поглед в монитора, бях объркана и ядосана.

Дали снимките от Брайънт парк бяха накарали Магдалин да изпълзи от леговището си? Не ме интересуваше каква е причината да е тук, нямах никакво желание да разговарям с нея.

- Моля те, би ли я задържала при теб? Имам да свърша малко работа.

- Разбира се. Ще я поканя да седне.

Затворих, извадих мобилния си телефон и потърсих номера на офиса на Гидиън. Позвъних и изпитах огромно облекчение, когато чух гласа на Скот.