Открита пред теб

9

- В момента спиш ли с някого?

Въпросът бе зададен толкова небрежно, че ми бе нужна секунда да осмисля значението му.

Поех си рязко въздух:

- И защо решихте, че това ви влиза в работата?

Той ме погледна и аз отново забелязах онова, което бях усетила и при първата среща - невероятна сила и железен контрол. Комбинацията ме накара неволно да отстъпя крачка назад.

Отново. Е, този път не паднах, явно бележех напредък.

- Защото искам да те чукам, Ева. И искам да знам какво стои на пътя ми, ако има такова.

Внезапната тръпка между бедрата ми ме накара да протегна ръка към стената, за да запазя равновесие. Крос също се пресегна, за да ме подкрепи, но аз вдигнах другата си длан и го спрях:

- А може предложението просто да не ме интересува, господин Крос.
По устните му плъзна едва забележима усмивка, която подсили невероятната красота на лицето му. Мили боже...

Бях толкова напрегната, че сигналът, който известяваше спирането на асансьора, ме накара да подскоча. Никога не бях изпитвала такава възбуда Никога не бях усещала подобно изпепеляващо влечение към друго човешко същество. И никога не се бях чувствала така обидена от човек, когото желаех.

Влязох в кабинката и се обърнах с лице към него. Той се усмихна:

- До следващия път, Ева.

Вратите се затвориха, а аз се отпуснах на месинговия парапет в опит да се съвзема. Едва бях успяла да се стегна, когато вратите се отвориха и видях Марк, който крачеше напред-назад в приемната на нашия етаж.

- Господи, Ева - измърмори той и рязко спря, - какво, по дяволите, беше това?

- Идея си нямам! - Издишах рязко и потиснах желанието си да му разкажа за объркващата и дразнеща размяна на реплики с Крос. Беше пределно ясно, че шефът ми не е най-подходящата публика. - А и на кого му пука? Ясно е, че ще ти даде сделката.

По намръщената му физиономия се разля широка усмивка:

- И аз така си мисля.

- Както съквартирантът ми казва, трябва да го отпразнуваш. Да запазя ли маса за вечеря за теб и Стивън?