Открита пред теб

47

***

Погледнах изненадано, когато един от прислужниците донесе на Гидиън ключовете от бентлито.

– Ти ли ще караш? Къде е Ангъс?

– Има свободен ден – отговори той и допря носа си до слепоочието ми. – Толкова ми липсваше, Ева.

Седнах на предната седалка и той затвори вратата. Докато закопчавах колана, забелязах, че спря до капака на колата и погледна един от двамата мъже, облечени в черно, които чакаха до лъскав черен мерцедес, паркиран в дъното на алеята. Те кимнаха и се качиха в колата. Когато Гидиън излезе от имението на семейство Видал, мерцедесът ни последва плътно.

– Това охрана ли е? – попитах аз.

– Да. Избързах, когато разбрах, че си тук, и те ме изгубиха за известно време.

Кари си беше тръгнал с Кланси, така че ние с Гидиън се отправихме директно към апартамента му. Установих, че видът на Гидиън зад волана ми действа възбуждащо. Караше луксозната кола така, както вършеше всичко в живота си – самоуверено и агресивно, като в същото време умело държеше нещата под контрол. Караше бързо, но не безразсъдно, вземаше плавно завоите по панорамния път, който ни отвеждаше обратно в града. Нямаше почти никакво движение до момента, в който се вляхме в задръстването на Манхатън.

Първото нещо, което направихме, когато влязохме в апартамента, бе да отидем под душа. Гидиън сякаш не можеше да спре да ме докосва – първо ме изми от глава до пети, след това ме подсуши и накрая ме облече в нов копринен халат – синьозелен, с бродерия и с кимоно ръкави. Извади от едно чекмедже копринено долнище в подобен цвят и го облече.

– Няма ли да получа бикини? – попитах аз, мислейки си за чекмеджето, пълно със секси бельо

– Не. На стената в кухнята има телефон. Натисни единицата и кажи на мъжа, който вдигне, че искам да донесе две порции от обичайната ми вечеря от „Питър Лугър“.

– Добре.

Излязох от хола и изпълних поръчката. След това тръгнах да търся Гидиън. Открих го в кабинета му, никога преди това не бях влизала в тази стая.

В началото не успях добре да огледам помещението, защото бе осветено само от един аплик на стената и настолна лампа на лъскавото дървено бюро. Освен това Гидиън представляваше много по-интересна гледка. Беше се отпуснал в огромното черно кожено кресло и изглеждаше неустоимо секси в тази поза. Държеше чаша с питие, което топлеше в двете си длани, а движението на бицепсите му и стройната плетеница от мускули на корема ме накараха да потръпна.