Открита пред теб

35

Затегнах колана на копринения си халат, за да почувствам поне малко сигурност.

- Ще се облека и си тръгвам.

- Какво? - Гидиън ме изгледа гневно. - Къде отиваш?

- Вкъщи - бях изморена до смърт. - Мисля, че ти трябва време, за да осмислиш всичко, което ти казах.

Той скръсти ръце:

- Можем да го направим заедно.

- Според мен не можем - вдигнах високо брадичка, тъгата вземаше надмощие над срама и огромното ми разочарование. - Не и докато ме гледаш с такова съжаление.

- По дяволите, Ева, не съм направен от камък! Щеше да е нечовешко, ако не ми пукаше.

Емоциите, които от обяд се трупаха в мен, пронизаха с болка гърдите ми и избухнаха с неочаквана ярост:

- Не ми трябва проклетото ти съжаление!

Той прокара ръце през косата си.

- Какво, по дяволите, искаш тогава?

- Теб! Искам теб.

- Но аз съм твой. Колко пъти трябва да ти го казвам?

- Думите не означават абсолютно нищо, когато поведението ти е съвсем различно. Искаш ме от момента, в който се видяхме за пръв път. Винаги щом ме погледнеш, става ясно, че искаш да ме скъсаш от чукане. Но вече не е същото, Гидиън - очите ми горяха от напиращите сълзи. - Погледът ти... вече не е същият.

- Не говориш сериозно - гледаше ме така, сякаш се бях превърнала в двуглаво чудовище.

- Не знам дали осъзнаваш как се чувствам при мисълта, че ме желаеш. - Обвих тялото си с ръце, покривайки гърдите си. Изведнъж имах чувството, че съм гола в най-лошия смисъл на думата. - Тази мисъл ме кара да се чувствам красива. Да се чувствам силна и жива. Не мога да остана с теб, ако вече не ме желаеш по същия начин.

- Ева, аз... - гласът му заглъхна. Беше намръщен и далечен, ръцете му бяха свити в юмруци.

Развързах колана на халата и той се свлече около краката ми.

- Погледни ме, Гидиън. Погледни тялото ми. Това е същото тяло, на което не можеше да се наситиш предишната нощ. Същото тяло, което желаеше така отчаяно, че ме заведе в онази отвратителна хотелска стая. Ако не го искаш вече... ако не се възбуждаш, докато го гледаш...