17

362 14 0
                                    

След няколко много приятни часа, прекарани в „Перини", майка ми и Кари ме оставиха в апартамента и отидоха да търсят нови копчета за ръкавели за Стантън. Използвах времето, докато съм сама, за да се обадя на Гидиън. И макар че нямаше кой да ме притеснява, направих няколко неуспешни опита, докато най-после успях да набера номера.
Той отговори още при първото иззвъняване на телефона.

- Ева.

За момент се запънах, изненадана от факта, че знае кой се обажда:

- Ъъъ. Здрасти, Гидиън.

- На една пряка от теб съм. Съобщи на рецепцията, че идвам.

- Какво? - имах чувството, че съм пропуснала част от разговора. - Къде идваш?

- При теб. Вече завивам на ъгъла. Обади се на рецепцията, Ева.

Затвори, а аз останах вперила поглед в телефона, в опит да проумея факта, че след малко Гидиън отново ще е с мен. Бях леко замаяна, когато вдигнах вътрешния телефон, за да предупредя охраната, че го очаквам, а в това време той вече влизаше във фоайето. След няколко минути стоеше пред вратата ми.

Едва в този момент осъзнах, че съм по съвсем къс копринен халат, с грим и прическа като за официална вечеря. Какво ще си помисли, като ме види в този вид?

Стегнах колана на халата си, преди да го пусна да влезе. Не исках да остава с впечатление, че съм го поканила тук, за да го прелъстя или нещо подобно.

Гидиън спря на прага, погледът му ме изпиваше от главата чак до френския педикюр на краката ми. Аз бях не по-малко зашеметена от него. Изглеждаше толкова апетитно в износените дънки и фланелка, че ми идваше да разкъсам дрехите му със зъби.

- Струваше си да дойда до тук, за да те заваря в този вид, Ева - заяви той, влезе вътре и заключи вратата зад себе си. - Как си?

- Добре. Благодарение на теб. Благодаря.

Стомахът ми се сви. Той беше тук, до мен, и това ме караше да се чувствам... замаяна.

- Не вярвам това да е причината, заради която си тук.

- Тук съм, защото ти трябваше прекалено дълго време да ми се обадиш.

- Не знаех, че имам краен срок.

- Исках да те попитам нещо, което не търпи отлагане, но преди всичко исках да се убедя, че си добре след снощи.

Открита пред тебDonde viven las historias. Descúbrelo ahora