Открита пред теб

18

- Здрасти, татко! Радвам се, че успях да те хвана. - Стиснах телефонната слушалка и придърпах един стол към барплота. Баща ми ми липсваше. През последните четири години живеехме съвсем близо един до друг и се виждахме поне един път седмично. Сега домът му в Оушънсайд бе чак на другия край на страната.

- Как си?

Той намали звука на телевизора, преди да отговори.

- Отлично, когато чувам гласа ти. Как мина първата работна седмица?

Разказах му всичко, което ми се бе случило от понеделник до петък, като пропуснах да спомена Гидиън.

- Шефът ми Марк е направо страхотен - продължих аз. - А и атмосферата в агенцията е суперенергична, малко особена. Наистина с удоволствие ходя на работа всеки ден и ми става неприятно, щом дойде време да си тръгвам.

- Надявам се и занапред да е така. Но трябва да отделяш и време за почивка. Излизай, забавлявай се, прави това, което правят всички млади хора. Но не прекалявай.

- Да, снощи малко прекалих. Двамата с Кари обикаляхме клубовете и сутринта се събудих с ужасен махмурлук.

- По дяволите, не ми разказвай подобни неща - изпъшка той. - Понякога се събуждам през нощта, облян в студена пот, и си мисля какво ли правиш в Ню Йорк. Успокоявам се, като си казвам, че си умно момиче и няма да направиш нещо неразумно. И двамата с майка ти се постарахме да ти набием в главата някои правила за безопасност още докато беше малка.

- Така е - засмях се аз. - Което ми напомня... Ще започна да тренирам крав мага.

- Наистина ли? - възкликна той, след което се замисли. - Един от колегите ми тук е много добър. Може да се поинтересувам и да обменим впечатления, когато ти дойда на гости.

- Ще дойдеш в Ню Йорк? - не успях да скрия вълнението си. - О, татко, толкова ми се иска да дойдеш. Южна Калифорния ми липсва, но Манхатън е направо страхотен. Сигурна съм, че ще ти хареса.

- Ще ми хареса навсякъде, където си ти - заяви той и замълча за миг. - Как е майка ти?

- Ами... нали си я знаеш мама. Красива, очарователна и страдаща от маниакално желание да контролира хората около себе си.

Усетих болка в гърдите си и допрях ръка до тях. Вероятно татко все още обичаше мама. Така и не се ожени за друга. Това бе една от причините да не му кажа какво се бе случило с мен. Като полицай щеше да настоява да повдигне обвинение, а скандалът окончателно би съсипал майка ми. Освен това се боях, че баща ми може да я намрази, дори да започне да я обвинява, а тя не беше виновна за нищо. Веднага щом разбра какво ми причинява доведеният ѝ син, напусна съпруга си, с когото бе щастлива, и подаде молба за развод.