Открита пред теб

6

***
Минах през въртящата се врата на „Кросфайър" и влязох във фоайето на сградата в девет без десет на следващата сутрин. Исках да направя възможно най-доброто впечатление в първия си ден, затова бях избрала семпла рокля по тялото. Комбинирах я с черни обувки на висок ток, които обух, докато се качвах с асансьора, вместо чифта с равни подметки, с който бях дошла. Русата ми коса бе вдигната в артистичен кок с форма на осморка, който бе дело на Кари. Аз не можех да направя и най-елементарното нещо с косата си, но той умееше да създава истински шедьоври. Бях сложила малките перлени обици, подарък от баща ми за дипломирането, и ролекса от Стантън и майка ми.

За миг си помислих, че съм се престарала, но щом пристъпих във фоайето, си спомних как тупнах на пода, докато бях с екипа за тренировки, и изпитах благодарност, че в момента нямам нищо общо с онова недодялано момиче. Двамата охранители, изглежда, не направиха връзката, когато им показах служебната си карта на път към бариерите на входа.

След двайсет етажа асансьорът спря и аз влязох в приемната на „Уотърс Фийлд & Лийман". Пред мен се простираше стена от бронирано стъкло, по средата на която бе двойната врата за рецепцията. Рецепционистката зад сърповидното бюро видя картата, която поднесох към стъклото. Докато отдръпвах картата си, жената натисна бутона, с който се отваряше вратата.

- Здравей, Мегуми - поздравих я, щом влязох, възхищавайки се на тъмночервената ѝ блуза. Произходът на Мегуми бе смесен, определено имаше азиатска кръв, и беше много красива. Косата ѝ беше тъмна, гъста и подстригана на каре - по-късо отзад и скосено отпред. Очите ѝ бяха кафяви и топли, а устните - плътни и естествено розови.

- Ева, здравей! Марк още не е дошъл, но ти знаеш къде трябва да отидеш, нали?

- Разбира се!

Махнах с ръка и поех по коридора вляво от рецепцията. В края му отново завих наляво и се озовах в просторна зала, разделена на малки кабинки. Една от тях бе предназначена за мен и аз отидох право натам.

Пуснах чантичката си и торбата, в която бях пъхнала равните си обувки, в най-долното чекмедже на функционалното метално бюро. После включих компютъра. Бях донесла няколко дреболии, с които да направя служебното си място малко по-уютно, и ги извадих. Един от предметите бе поставен в рамка колаж от три снимки - аз и Кари на плажа Коронадо; майка ми и Стантън на яхтата му някъде на Френската Ривиера; и баща ми в неговата патрулна кола с герба на град Оушънсайд, Калифорния. Вторият бе пъстър букет от стъклени цветя, който Кари ми даде тази сутрин като „подарък за първия работен ден". Наместих го зад снимката и се облегнах на стола, за да огледам резултата.