Открита пред теб

25

Вървях с наведена глава, докато минавах пътя на срама покрай регистратурата, и излязох през една от страничните врати на хотела. Изчервих се от неудобство, когато се сетих за управителя, който беше поздравил Гидиън до асансьора. Можех да си представя какво си мисли за мен. Без съмнение знаеше с каква цел Гидиън използва стаята. Не можех да понеса мисълта, че съм една от многото, и въпреки това бях точно това от мига, в който прекрачихме прага на този хотел.

Толкова ли щеше да му е трудно да спре на рецепцията и да вземе стая, която да е само наша?

Движех се без всякаква посока, не знаех къде отивам. Беше се стъмнило и градът придобиваше съвсем друг вид, напълно различен от този през светлата част на денонощието. По тротоара бяха разположени колички за храна, от които се вдигаше пара, на една сергия се предлагаха произведения на изкуството, на друга - някакви фланелки последна мода, третата беше покрита със сценарии на филми и телевизионни сериали.

С всяка стъпка адреналинът от бягството ми се стопяваше. Злорадството от мисълта какво ще изпита Гидиън, когато излезе от банята и види, че ме няма, а по леглото са разхвърляни секс играчки, бавно отшумяваше. Започнах да се успокоявам. И сериозно да се замислям за онова, което се бе случило.
Дали беше случайност, че Гидиън ме покани във фитнеса, който за негово най-голямо удобство се намира близо до стаичката му за секс?

Спомних си разговора, който бяхме провели по време на обяда в кабинета му, и затруднението, когато се опита да ме убеди, че не иска да се разделяме. Беше объркан и разтревожен от случващото се между нас не по-малко от мен, а аз знаех колко лесно в подобен момент човек се връща към старите си навици. В крайна сметка, бягайки, аз самата следвах стария модел. Бях посветила достатъчно години на терапевтични сеанси, за да знам, че последното нещо, което човек трябва да направи, когато страда, е да се опита да нарани другия и да избяга.

С натежало сърце влязох в някакво италианско бистро и седнах на една от масите. Поръчах си чаша червено вино и пица „Маргарита", надявах се храната и виното да облекчат терзанията ми и да ми помогнат да разсъждавам по-ясно.

Келнерката ми донесе виното, вдигнах чашата и изпих половината, без дори да усетя вкуса му. Гидиън вече ми липсваше, липсваше ми прекрасното закачливо настроение, в което го оставих, когато си тръгнах. Усещах миризмата му по себе си - ароматът на кожата му и на страхотния дивашки секс. Очите ми горяха. Оставих няколко сълзи да се търколят по бузите ми, въпреки че бях сред много хора в препълнен ресторант. Пицата ми дойде и аз започнах да се храня. Имаше вкус на талашит в устата ми, макар че нито готвачът, нито ресторантът бяха виновни за това.