34

276 15 1
                                    

***
В пет часа все още се опитвах да събера сили за това, което ми предстоеше. Бях напрегната и мрачна, когато се качихме в бентлито, и тревогата ми нарасна още повече, когато усетих, че Гидиън внимателно изучава профила ми, обърнат на другата страна. Когато вдигна ръката ми и я доближи до устните си, ми се прииска да заплача. Все още не можех да се съвзема след скандала ни в парка, а това беше най-малкият проблем, с който трябваше да се справим.

Не си казахме нито дума, докато пътувахме към апартамента му.

Когато влязохме, той ме преведе през огромния, изящно обзаведен хол и се озовахме в спалнята. Върху леглото лежаха една прекрасна коктейлна рокля с цвета на очите му и дълъг до земята черен копринен халат.

- Вчера преди вечеря имах малко време и се разходих по магазините - обясни той.

Това за миг разсея мрачното ми настроение, стана ми мило, че бе мислил за мен.

- Благодаря ти.

Той остави чантата ми на един стол пред тоалетката.

- Искам да се чувстваш добре. Можеш да облечеш халата или нещо от моите дрехи. Ще отворя бутилка вино и ще се настаним удобно. Можем да поговорим, когато си готова.

- Бих искала да взема един бърз душ.

Искаше ми се да мога да отделя случилото се в парка от това, което имах да му кажа, за да можем да обсъдим всеки един проблем поотделно, но като че ли нямах избор. С всеки изминал ден ставаше все по-вероятно някой друг да съобщи на Гидиън това, което аз сама трябваше да му кажа.

- Както искаш, ангелче. Чувствай се като у дома си.

Събух обувките си и влязох в банята. Знаех, че мълчанието ми го тревожи, но не трябваше да започвам да говоря, преди да успея да се овладея. Останах под душа дълго, в опит да установя контрол над чувствата си. За съжаление, това ме накара да си спомня случилото се тази сутрин. Дали това не беше първото ни и последно влизане под душа заедно?

Когато най-после бях готова, заварих Гидиън прав до дивана в хола. Беше свалил костюма си и бе облякъл черно копринено долнище от пижама, смъкнато доста под кръста му. Не носеше абсолютно нищо друго. В камината гореше огън, а върху ниската масичка стоеше кофичка с лед, в която бе поставена бутилката вино. В средата на масата блестяха няколко свещи с цвят на слонова кост, златистият им пламък и огънят в камината бяха единственото осветление в стаята.

Открита пред тебWhere stories live. Discover now